Планетите, чакрите, жлезите – Луна и Слънце

Аджна чакра, известна още като чакрата на третото око, се свързва с епифизата. Епифизата е лека, чувствителна жлеза, която произвежда хормона мелатонин, регулиращ цикъла сън-будно състояние, както и водния баланс в тялото. Стимулира растежа на нервите. Аджна е символизирана от двулистен лотус и съответства на цветовете бяло, индигово и тъмно синьо. Основната задача на аджна е да балансира висшето и нисшето аз и да събужда доверието ни във вътрешния водач. Тя ни отваря за дълбоката интуиция. На ментално ниво отговаря за визуалното съзнание, а на емоционално – за интуитивната яснота.

Астрологически аджна чакра съответства на Луната – нашето емоционално аз. Чрез лунната психическа функция ние получаваме информация и послания от външния свят на инстинктивно, емоционално ниво, като ги интерпретираме като добро/лошо в зависимост от това дали ни причиняват болка или наслада. Луната определя нашата емоционална, чувствена идентичност,  която се оформя и назовава посредством контакта ни с другите и обратните връзки, които получаваме от тях. Осъзнаването на лунния, рефлективен механизъм вътре в нас, който ни кара да отразяваме настроенията и реакцииите, идващи от околния свят, е важен етап от освобождаване от емоционалната примка. Висшето проявление на Луната в нас има сетива за фините енергии и послания, идващи отвън, то прозира в субтилните светове и интуитивно се движи в тях.

Сахасрара чакра или коронната чакра се счита за чакрата на чистото съзнание. Нейната роля се асоциира с ролята на хипофизата, която секретира хормони, за да комуникира с останалата част от ендокрината система. Освен това тя е свързана з централната нервна система чрез хипоталамуса. Смята се, че таламусът има ключова роля във физическата основа на съзнанието. Символизирана от хилядолистен лотус, сахасрара се намира над главата. Нейният цвят е виолетов. Тя стимулира вътрешната мъдрост, свързана е с освобождаването от кармата, с медитацията, космическото съзнание и състоянието на чисто и тихо присъствие.

Слънцето символизира центърът на нашето съзнание, центърът на нашата съзнателна индивидуалност. В течение на живота съзнанието ни се разширява, добивайки прозрения, инсайти и разбиране за начина, по който цялото съществуване функционира, както и за всички несъзнавани процеси, нарушавали покоя на гладката повърхност на кристалното, гладко езеро на чистото съзнание.

Планетите, чакрите, жлезите – Сатурн

Сатурн е символ на нашия физически аз. Той изисква от нас да се погрижим за физическите си нужди, да поемем отговорност за сигурността и добруването си, за практическите измерения на живота си, за материалното съществуване. Ние можем да развием способността да използваме волята си и да изразяваме чувствата си, но нито една от тях няма да ни бъде от полза, ако не сме се справили с базисните изисквания на материалното съществуване. Защото живеем в тяло и то трябва да бъде здраво.

Сатурн се асоциира с физическото измерение, разкривайки връзката ни с физическото тяло, а следователно и с майката. Психологически факт е, че нашето аз-преживяване в тялото в голяма степен зависи от симбиотичната връзка с майката през първите две години от живота ни. Ако тази симбиотична фаза е безпроблемна, физическото ни съществуване е добро и ние се радваме на здраве и виталност. Ако се чувстваме добре, ние го усещаме с кожата си, позволяваме да ни докосват. Ако се чувстваме зле, избягваме физически контакт. Кожата ни е нашата естествена граница с околния свят.

Сатурн е свързан със стремежа ни към сигурност, комфорт, с желанието ни да запазим статуквото; прекаленото му влияние води до стагнация, кристализация. Другите планети ни помагат да бъдем по-гъвкави. Той дава структура, организация, йерархия, рамка. Кореспондира с коренната чакра/муладара.

Корената чакра или муладара е свързана със сигурността, оцеляването и базисният човешки потенциал. Казва се, че кундалини лежи навита там. Този център е разположен между гениталиите и ануса. Въпреки че там няма разположен орган на ендокринната система, смята се, че муладара се свързва с вътрешната част на надбъбречните жлези, надбъбречната медула, която отговаря за отклика “бий се или бягай”, активирайки инстинкта за самосъхранение. В тази област се намира мускул, който контролира еякулацията по време на полов акт. Прави се паралел между муладара и сперматозоидите и яйцеклетките, които съдържат в себе си навита ДНК – генетични код, или легендарната кундалини, готова да се разгърне в цялостно развито човешко същество по своя път то аджна чакра.

Според други мнения муладара съответства на предния дял на хипофизата, докато Юпитер управлява задния й дял.

Муладара контролира твърдите фактори в тялото – кости, плът, зъби и т.н., тя формира основата и дава стабилност на структурата. В астрологията Сатурн също “управлява” скелета и костната система.

Когато муладара функционира правилно, имаме силно чувство за аз, вътрешна сигурност и стабилност и добро здраве.

Планетите, чакрите, жлезите – Юпитер

Юпитер е мъдрецът в нас. Той е онази психическа функция, която ни дава възможност да се учим от собствен опит, да възприемаме света с всичките си сетива и да интернализираме полученото и асимилираното знание като част от съществото ни. Ако Меркурий ни помага да се учим чрез информацията и знанието, дошло от другите, то Юпитер отговаря за по-бавния процес на формиране на вътрешната истина, изконната мъдрост, философските ни нагласи и светоглед. Чрез Юпитер виждаме ситуациите в тяхната цялост, той е образното възприятие, докато Меркурий е линейната, аналитична мисъл. Затова и най-голямата планета в Слънчевата система с лекота улавя възможностите в живота, носейки ни късмет и спечелвайки си прозвището “великия бенефик”. Тя изпълва съществуването ни с благодат и изобилие, подхранва вкуса ни към удоволствията, дава усещане за удовлетворение и позитивни очаквания. Юпитер вижда надалеч, прозира смисъла, а наличието на смисъл ражда оптимизъм. Свързва се с хипофизата и сакралната чакра.

Сакралната чакра или Свадищана се намира на два пръста под пъпа. Сва означава “аз”, а щана – “обиталище”, тоест Обиталище на аза. Въпреки че кундалини се намира в муладара чакра, нейнит дом всъщност не е там. Когато човек започне да преживява кундалини, той усеща нейната истинска природа не в основатана гръбначни стълб, а в сакралната чакра. Свадищана е чакра на креативността, чистото внимание, чистото познание. Тя ни свързва с вътрешния източник на вдъхновение и отваря сетивата и съзнанието ни, за да можем да преживеем красотата около нас. Пречиствайки този център, надскачаме животинската природа.

На физическо ниво свадищана чакра е свързана с женските яйчници и мъжките тестиси. Тя се грижи за чернияни дроб, бъбреците и слабините. Отговаря за размножаването, лимфната система и менструалната секреция. На физическо ниво управлява репродукцията, на ментално – креативността, на емоционално – радостта, на духовно – ентусиазма. Свързана е с елемента вода. Юпитер управлява огнен знак, но екзалтира във водния знак Рак, където неговата вродена интуитивност тържествува, вдъхновението му черпи с пълни шепи от безграничния океан на колективното несъзнавано, символизирано от Рака.

Хипофизата е един от основните ендокринни органи при човека. Тя произвежда хормони – химични съединения с регулаторна функция – които оказват влияние върху основни функции на организма. Ръководи дейността на всички останали жлези в човешкото тяло, като оказва ефективен контрол върху тях. Хормоните на хипофизата могат да се разделят на такива, произвеждани от предния дял и такива, произвеждани от задния дял на жлезата. Произвежданите от предния дял играят централна роля в:

• растежа на организма, като определени дисфункции водят до изоставане в растежа или гигантизъм;
• регулиране работата на надбъбречните жлези;
• секрецията на млечната жлеза при жените;
• разпукването на фоликулите в чайчника и стимулирането на тестостероновата секреция;
• регулиране работата на щитовидната жлеза.

Произвежданите от задния дял регулират обратната резорбция на вода в крайните и събирателни бъбречни каналчета и свива кръвоносните съдове и повишават възбудимостта на маточната мускулатура в края на бременността, подобрявайки ритмичните контракции и улеснявайки раждането.

Хипофизата действително напомня за диригент, който трябва умело и находчиво да поддържа синхрона в изпълнението на целия оркестър. Или за Зевс (Юпитер), изправен гордо на своя Олимп, откъдето вижда всичко (със своето трето око) и раздава правосъдие, за да не се разпадне нито долният, нито горният свят. Той е надарен от живота на всички нива и притежава в изобилие, затова и не може да удържи дивия си импулс да дава – мъдрост, знания, прозрения, да сее семето си, да се плоди и да се множи.

Планетите, чакрите, жлезите – Марс

Марс представлява мъжката либидна енергия, която е екстравертна и тече в посока навън. Той е психическата функция, която ни вкарва в състоянието „бий се или бягай” и ни и дава енергията, чрез която вършим работа на всяко едно житейско ниво.  Корените на марсовата енергия лежат в древните племенни нужди от борба и самозащита, от лов и убиване в името на оцеляването, от конкуренция за притежания и територия. Съвременният еквивалент на тази енергия е както амбицията за постижение на краткосрочни и дългосрочни цели, на статус и придобивки в света, така и импулсът да се защитиш от атаки.

Ако марсовата енергия е прекалено акцентирана, целите се преследват агресивно и силово. Това често активира Марс у другите, като ги кара да се съпротивляват на натиска и нападките, което пък налага допълнително изискване за по-голямо усилие от наша страна, изтощавайки ни физически и психически.

Подтиснатата марсова енергия дава липса на инициативност, неспособност за набелязване и постигане на цели, лесно отказване от борба и рухване пред лицето на трудностите. Такива хора лесно биват манипулирани от онези със силна марсова енергия, докато не се научат да използват собствената си сила и воля и да отстояват правата и територията си.

Марс е като двигател, който ни зарежда с хъс и устрем за действие; той произвежда адреналин за задвижване на мускулите. Марс е динамична сила, която освобождава енергия и разтоварва напрежение. Той преодолява инерцията на материята, разчиства пречките, постига целите. Без Марс светът би бил скучно място. Марс дава съревнователен дух и насърчава спорта. Иска да бъде пръв и да побеждава на всяка цена. Марс е смелият воин, който се впуска в битка без страх пред опасностите.

Марс управлява надбъбречните жлези, които секретират адреналин.

Манипура чакра се намира в областта на слънчевия сплит. “Манипура” означава “скъпоценния град” – от мани, скъпоценен камък, и пура, град. Нарича се така, защото е свързана с елемента огън и сияе като диамант, излъчващ жизненост и енергия. Манипура е центърът на себеутвърждаването, динамикатаи превъзходството. Тази чакра ни дава усещане за щедрост и пълно удовлетворение. Тя представлява желанието за власт и разширяването на съзнанието. Основното й качество е покой – изчистването на тази чакра уталожва стреса и напрежението. Когато манипура е подложена на стрес, това сеотразява веднага както на физическото тяло, така и на емоциите.

На физическо ниво тази чакра е свързана с храносмилателната система, далака, черния дроб, панкреаса, и жлъчката, която произвежда и секретира ензими, киселини и сокове, необходими за храносмилането и усвояването на хранителните вещества. Надбъбречните жлези също са свързани с манипура чакра. Те секретират адреналин в кръвта в ситуации на силен стрес, заплаха и опасност. Това оказва интензифициращ ефект върху всички физиологически процеси, изостряйки вниманието и ускорявайки пулса и дишането. Така тялото се подготвя за по-екстремно ниво на активност от обикновено.

На физическо ниво манипура управлява храносмилането, на ментално – личната сила, на емоционално – експанзивността, на духовно – растежа. Ако тази чакра има занижена функция, хората страдат от вяло храносмилане, слабост и стомашно-чревни проблеми. Ако е твърде активна, човек е доминиращ и вероятно твърде агресивен. Визуализирането на този център може да върне баланса във функционирането му, като нинаправи енергични, спонтанни, ефективни и силни, без да доминираме.

Планетите, чакрите, жлезите – Венера

Венера, богинята на любовта и красотата – олицетворява психическата функция, чрез която усещаме и установяваме баланс, единство и хармония. Когато този баланс е налице, Венера преживява лекота, която се проявява като съвършенство. Когато има дисбаланс, нашата венерина енергия изпитва остро недоволство или дистрес и изисква действие, което да възстанови равновесието. По отношение на здравето Венера ни дава чудесното усещане за благоденствие, както и ни предупреждава, че имаме нужда от спорт, че се претоварваме с работа, че трябва да избягваме захарта, да отслабнем, да се пречистим и т.н.

Венера изостря сетивата ни за социална хармония. Въпреки различията във възгледите ни, всяко човешко същество носи в себе си инстинктивна идея, вътрешен модел на справедливото социално взаимоотношение. Когато тези модели са налице, ние изпитваме силно чувство на висока самооценка, възприемаме се като стойностни човешки същества. Венера ни помага да се отваряме за другите, да поддържаме (хармонични) взаимоотношения и да бъдем толерантни. Тя е изкусителката и прелъстителката, която има непрестанна нужда да получава позитивна обратна връзка, да се оглежда в очите н адругите, да дава и приема любов, за да се изпълва с усещане за цялост и завършеност.

Стремежът на Венера да постигне хармония на всички нива, се проявява и в изкуството. Естетизмът и красотата са пряко подчинени на усещането и възприятието за хармония. Затова и Венера се асоциира с изкуството и изяществото във физическите форми.

Венера на материално, физическо ниво се проявява чрез селективност, женската либидна сила, поддържането на живота чрез телесните функции и техния баланс. На емоционално ниво – чрез нуждата от връзка, хармония, сигурност. На ментално ниво – чрез усета и представата за красивото в живота и средата, чрез изкуство, естетизъм и социална справедливост.

Венера се асоциира със сърдечната чакра, която управлява сетивото допир. Когато прегръщаме другия, ние имаме усещане за това какво чувства той в своето тяло.  Създава се връзка, сетивен и емоционален обмен. Чрез анахата чакра ние приемаме и отдаваме любов, осъществяваме контакт и установяваме близки взаимоотношения с приятели, партньори, родители, роднини, деца. Свързва се с елемента въздух, а затрудненията с дишането и проблемите с белите дробове свидетелстват за напрежение в сърдечната чакра. Чрез нея ние проявяваме състрадание, нежност, безусловна обич; изпитваме житейско равновесие, благоденствие, приемане, сигурност. Тя нисъбужда за поезията, изкуството и творчеството.

На физически план чакрата регулира циркулацията, имунната и дихателната система. На нейното нивото  се намира тимусната жлеза, която произвежда Т-клетки – “воините” на имуната система, ни пази от външни нашествия и инфекции. Тимусната жлеза регулира растежа на детето, който е най-усилен около 14 година. След това тя закърнява. Случва се, макар и рядко, тимусът да запази и след пубертета своите предишни размери и функции. Това води до женственост при мъжа и мъжественост при жената – статус тимусинус. Когато тимуса не спира своята активност след пубертета, хора, които се намират под нейното силно влияние, принадлежат към тимусо-центричен тип. Чертите им остават закръглени и детски; кожата им е прозрачна; косата им е тънка и копринено мека. Обикновенно те се отличават с хубост, непрактичност, неприспособимост към живота. Физически са слабо издръжливи и изискват много грижи за тялото си. Често умират млади.

Навярно заради връзката на тимусната жлеза с детското развитие и запазването на детска невинност, ефимерност, “окръгленост”, анахата чакра в някои системи се асоциира с Луната, а не с Венера. От друга страна, я съотнасят и към Марс заради войнствената и защитната функция на Т-клетките. Според други системи Венера управлява свадищана/сакралната чакра, център на сексуалната енергия.

Венера много по-пряко според мен съответства на панкреаса и сетивото вкус. Панкреасът е жлеза от хранисмилателната и ендокринната система, която произвежда както важни хормони като инсулин и глюкагон, така и панкреатичен сок, съдържащ храносмилателни ензими. Панкреасът регулира въглехидратната обмяна чрез хормоните – глюкагонът разгражда гликогена и повишава нивото на кръвната захар, а инсулинът понижава нивото й. Ензимите участват в по-нататъшното разграждане на въглехидратите, протеините и мазнините. Когато всички тези процеси са в баланс, нашето тяло представлява здрава и жизнена система в динамично равновесие, която разполага с оптимални нива на енергия. Тогава преживяваме състояние на благоденствие и хармония.  Нашият здрав дух обитава здраво тяло, което асимилира с лекота подходящите хранителните ресурси, превръщайки ги в енергия.

Пълни съответствия едно към едно очевидно в това обхватно знание едва ли ще се намерят и на нивото на нашите човешки умозрения винаги ще се сблъскваме с противоречиви мнения. Но според мен много по-важен е не опитът да напъхаме познанието в категории и чекмеджета, а да схванем фината същност на принципите, да му дадем правото да прелива в категориите, да бъде флуидно и интуитивно, проблясвайки в прозрения за своята цялостност.

Планетите, чакрите, жлезите – Меркурий

Цялото съществуване представлява безграничен океан от колективна енергия, излъчвана от един източник. Различните форми на живот имат различни нива на материално и енергийно провление, както и уникална вибрационна честота, но са взаимосвързани, взаимнозависими и се проникват в принадлежността си към единното екзистенциално поле.

Физическото ни тяло е обгърнато от две невидими тела, които имат по-фина вибрация и по-висока енергия, известни като етерно и каузално. Етерното тяло абсорбира фините вибрации от вселената и предава енергията към физическото тяло чрез ендокринната система. Основната функция на жлезите с вътрешна секреция е поддържането на метаболизма и регулирането на функциите на всички органи и системи в организма.

Етерното и физическото тяло „общуват” помежду си чрез чакрите и жлезите с вътрешна секреция. Жлезите във физическото тяло са разположени непосредствено там, където се намират чакрите в етерното. Чакрите се въртят едновременно центростремително като вихър, засмуквайки енергия, и центробежно като циклони, които разпределят енергията.

По силата на принципа, че цялото се проектира в своите части, всяка една космическа същност (звезда, планета, спътник, галактика и т.н.) се отразява в част от тялото ни. Планетите от слънчевата система имат собствени вибрационни честоти, съответстващи на чакрите в етерното тяло, които предават вибрациите към жлезите. По този начин се поддържа здравето и доброто разположение на духа.

Всяка планета е свързана с жлеза  с вътрешна секреция. Има различни системи за класифициране на съответствията между чакрите и планетите, но засега приемам пряката последователност като най-логична и адекватна. В чест на ретроградния понастоящем Меркурий, който ме накара да се разровя в това старо знание, ще започна с него.

Меркурий – щитовидна жлеза – Вишудхи/гърлена чакра – звук

Меркурий е вестителят на боговете, крилат, неуловим, психопомп, единственият, който има право да посещава царството на мъртвите и да се връща на горната земя невредим. Той пренася послания от несъзнаваното до съзнанието, от ума през словото до света. Планетата символизира онази психическа функция  в нас, чрез която общуваме и обменяме информация, мисли, впечатления, чувства. Меркурий ни помага да преценяваме околната среда, да откликваме светкавично на дразнения, да учим от другите, да споделяме знания, да се изразяваме вербално и невербално.

Вишудхи чакра контролира гърлото, дихателната тръба, ларинкса, врата и ръцете. Тя е свързана със себеизразяването и комуникирането на желанията и чувствата, с всички форми на артистична изява и представянето пред външния свят на това, което носим вътре в себе си. Изразяването върви ръка за ръка с получаването – заявявайки намерението си, ние привличаме неговото осъществяване в живота ни. „Искай и ще ти се даде.”

Чрез тази чакра ние се вслушваме в интуицията си, която ни води в жизнения поток с оптимална манифестация на стремежите ни. В неговото русло вселената предоставя всичко, от което се нуждаем с лекота, и там пребиваваме в състояние на благодат. Затова и тази чакра се асоциира с безусловното приемане, чрез което се отваряме за изобилието на вселената.

Метафизичното значение на гърлената чакра е творчество, креативност, манифестация на нашите осъществени цели на физическо ниво. Тя е свързана със звука, който поражда Сътворението, с мисълта и мисловната рамка, които предопределят нашата реалност. Тя представлява матрицата, в която се проявява физическата ни действителност, връзката със средата ни, филмът, който се разиграва около нас.

Щитовидната жлеза регулира метаболизма в тялото, нивата на калций в кръвта, енергията, мазнините, хормоните, кислорода, теглото. За да може тя да изпълнява успешно функциите си, се нуждае от йод, аминокиселини, кислород, водород и други елементи. Йодът в организма ни се грижи за релаксацията, от която се нуждае тялото, за снижаване на нервното напрежение, за ясната мисъл и хармоничната работа на ума, за изгарянето на излишните мазнини.

И Меркурий, и гърлената чакра, и щитовидната жлеза управляват сходни процеси – регулация, обмен, комуникация, транспортиране, себеизразяване, сътворяване…

Съвременни измерения на астрологията

Често човек се втурва да ходи по врачки, гледачки и баячки (а сред тях и астролози), когато го сполети трудна житейска ситуация, когато „стабилните” основи на живота и вярванията му се разклатят и бъдещето започне да изглежда все по-застрашително. Бедната жертва на съдбата има нужда от уверение, че всичко ще бъде наред, че нещата скоро ще си възстановят статуквото. И в повечето случаи остава разочарована, защото „тази гледачка не познава” или „онзи астролог ми каза само общи неща.” Защо това е така?

Първо трябва да разграничим астролозите от всички останали. Много хора все още асоциират астрологията с врачуване, не са наясно с какво се занимава и какво представлява в своята същност. И така – астрологията не е ясновидство! Астрологът в общия случай няма дарбата да провижда, пред погледа му не минават образи и картини и не чува послания. В частния – може би, но това е способност, съвсем отделна от астрологичните знания. Защото астрологията работи с конкретни принципи, параметри и величини, които се изучават и я доближават до понятието наука, макар и то да е прекалено тясно за такава всеобхватна и необозрима система за познание на човека и света.

Какво представлява астрологията? Тя е и изкуство, и наука, която на база на астрономията изучава цикличното движение на и взаимоотношенията между небесните тела и синхроничното отражение на последните върху живота на човека и човечеството. Според класическата западна астрология, която се заражда в древен Вавилон, а след това се доразвива от древните гърци, рождената карта на човека представлява негова неизменна съдба. В живота си ние сме „жертва” на обстоятелствата. Знаците по небето са омени и системата от тълкувания е сложен „каталог” от комбинации между положенията на небесните тела, които вещаят едно или друго събитие. Тази астрология е събитийна, предимно предсказателна и гадателна. Личното участие на човека и неговата воля нямат място. Затова и тя не винаги „познава.”

Но през вековете съзнанието на човека се развива, а с това и неговите науки. В началото на 20-ти век психологията в лицето на Фройд, Юнг, Адлер, Асаджоли и други проникна до пластове на психиката, които назова лично несъзнавано, колективно несъзнавано, сянка… Оказа се, че човекът е цяла вселена, също толкова загадъчна и безгранична като космоса; че това, което не осъзнаваме, ни владее; че нашият характер е наша съдба. Съвременната психологическа астрология изхожда от центъра на радикса, който представлява висшият аз, душата, духът, или онази неназовима частица божествена искра, която се въплътява в човека с конкретната рождена карта, за да се прояви с уникален характер, при уникални условия, с уникална съдба, която може би наистина е неизменна, но не е неизменен и човекът, родил се с нея. Психологическата астрология ни помага да надзърнем в „подредбата” на своята психика, да добием знание за своите мотивации, които ни подтикват към определени модели на реагиране и поведение. По този начин, осъзнавайки себе си, човек се променя и трансформира даденостите, които му създават трудност, в потенциал за работа, развитие и успех.

Какво не е астрологията:

• Астрологията също като психологията не е панацея. Тя няма да разреши проблемите ви, но може да ги набележи и да ви даде прозрения за личното ви участие в тях – как наистина вашият характер се е превърнал във ваша съдба. Може да ви покаже пътя, но не и да го извърви вместо вас.
• Астрологията не дава готови отговори. Тя само насочва. Тя не е пътят, а знаците по пътя.
• Астрологията не предсказва конкретни събития, а разкрива качеството на времето и кои области от живота ви изискват внимание в даден момент, следвайки естественото разгръщане на вашата рождена карта, растежа на жълъда в могъщ дъб, какъвто вашата уникална душа представлява.

Какво е астрологията:

• Астрологията показва движението на космическия часовник, едновременно с който и нашите съдби “тиктакат.” К. Г. Юнг пръв прозира закона за синхроничността – движим се синхронично със слънчевата система в развитието си. Още древните са знаели, че „каквото горе, това и долу”, а днес и съвременната наука назова закона за фракталната проекция, според който голямото се проектира в своите части – например слънчевите системи се проектират в строежа на атома и в психическата структура на душите ни.
• Астрологията ни дава увереността, че ние участваме в изграждането на съдбата си, а не сме нейни жертви. Тя е дълбок и уникален път към себепознание.
• Насочва ни какво предстои, но не и как ние ще подходим в дадена ситуация и какво отношение ще имаме към нея. Цветовете на съдбата са зададени в рождената карта, но нюансите се определят от личното съзнание и волята.

Съвременната астрология е астрология на растежа и разширяването на съзнанието. В крайна сметка кое има по-голямо значение – какво ще ни се случи или какъв смисъл ние ще му придадем?

Науката подава плаха ръка на астрологията

Някога древният човек присядал под звездното небе и се взирал. Той не познавал втория закон на термодинамиката, не разбирал от квантова физика, не можел да разбие атома, но затова пък притежавал способността да се удивлява. Звездите не били безапелационният резултат от термоядрен синтез, нито пък светлината им – поток от фотони. Те били митични същности, които разказвали живата легенда за сътворението на вселената, за нейното разгръщане във времето и пространството и за героя-човек, впуснал се в безкрайно пътешествие из своя космос.

Още от времето на древен Вавилон астрологията била единствената всеобхватна наука, която помагала на търсещия дух да организира реалността и битието си в смислова цялост. Тя била преходното митологично пространство, което свързвало малкия човек с чудовищната огромност на живота, и като навигационна карта му сочела пътя из неговата необятност. Именно затова астрологията продължава до ден днешен да вълнува дори и скептиците, които влагат време и енергия да я дискредитират като псевдонаучна – защото тя е матрицата на човешкия мит, който култивира усещането ни, че сме част от божието творение и имаме смисъл.

Повечето астролози слабо се вълнуват дали официалната, рационална наука ще склони да включи астрологията в своите стройни редици. За тях тя работи, а как и защо работи, какви са принципите, които стоят зад нейните резултати, е без значение, както е без значение за средностатистическия човек какво се случва в електрическата верига, когато натиска копчето, за да запали лампата.

Ала човешкият дух мира няма – той задава въпроси, търси отговори и иска да знае. Защо например, когато на небето Сатурн и Нептун се намират в трудно ъглово положение помежду си, на земята са възможни епидемии или земетресения? От антични времена велики умове са се опитвали да прозрат движещите закони на астрологията, чиято доказуемост ще я направи пълноправен член на научното войнство.

Клавдий Птоломей, който живял в Александрия по време на неоплатоническата ера, бил най-способният математик и учен на своето време и наред с около двайсетте труда по география, математика и астрономия ни е завещал и четири книги за влиянието на звездите върху живота на човека. Там той твърди, че от небесата се излъчват определени силови влияния, които диктуват съдбата на земните обитатели. В същото време обаче има здравия разум да признае, че приложенията на астрологията са все още хипотетични, че е много по-лесно да се предскажат събития в живота на градове и народи, отколкото на индивиди. Но според него астрологията не трябва да се отрича само защото е трудна и недотам прецизна, така както не се отрича навигационното изкуство заради честите корабокрушения.

Кеплер, оставил на модерната наука законите за движението на планетите, също бродил из дебрите на астрологията в опит да разкрие нейната научна обоснованост. Според него лъчите на небесните тела достигали земята и влияели върху живите организми в зависимост от конфигурацията, която образували помежду си на небето. От особено значение било въздействието на слънцето и луната, а това на планетите съответствало като вибрация на определен цвят и музикален звук.

Теорията за астрологията на съвременния британски астроном и астрофизик Пърси Сеймур се базира на магнетизма. Сеймур ни припомня, че самата Земя е огромен магнит, заобиколен от магнитно поле, 20-30 пъти по-голямо от нея. Според него плодът в утробата възприема тези магнитни въздействия чрез нервната система. Промените в земното магнитно поле, предизвикани от дадена планета, се улавят от нервната система на бебето, а след това гените му предопределят кой планетен сигнал ще оповести раждането на индивида и ще оцвети неговата личностна характеристика и съдба.

Работата на Сеймур всъщност е основана на изследванията на астронома Джон Х. Нелсън върху слънчевите петна, които „разстройват” земната магнитосфера. Вследствие на задълбочените си проучвания Нелсън открил, че поведението на слънчевите петна следвал 11-годишен цикъл, който можел да бъде предсказан, както и че някои петна нарушавали качеството на радио сигнала, докато други се „държали прилично.” Последният феномен съответствал на небесни събития като съвпад или опозиция на Слънцето с Юпитер, Венера, Меркурий и Земята. Тоест аспектите (ъгловите взаимоотношения) между планетите въздействали върху слънчевата магнитна активност, която на свой ред причинявала флуктуации в земното магнитно поле, а те резонирали с полетата на човеците. След тези си разкрития Нелсън започва да проявява сериозен интерес към астрологията.

В Женевския университет имало някой си д-р Николас Гисин, който запратил два фотона на десетки километри разстояние един от друг. Очаквало се, че като автономни частици те би трябвало да се държат като независими една от друга системи. Но когато единият фотон реагирал на външни въздействия, другият демонстрирал същата реакция без аналогични върху нея стимули. Д-р Гисин стигнал до извода, че връзката между две частици оцелява независимо от разстоянието, на което са разделени – дори то да е две галактики. И понеже всичко някога започнало с Великия взрив и се е зародило от една единствена частица, то всичко във вселената е свързано, независимо на какво разстояние се намира едно от друго – така и планетите ни влияят отдалече. Техните частици резонират с нашите.

С раждането на квантовата физика астрологията получава още един помощник в опитите да бъде обяснена на научен език. В Теорията на хаоса един от принципите за организация на нелинейните системи е фракталната проекция, според която цялото се проектира в своите части и частите наподобяват цялото. Например жилките на листото приличат на клон на дърво, а клонът е умалена форма на цялото дърво; строежът на атома наподобява този на звездна система; цветчетата на карфиола са умален вариант на цяла глава карфиол; мъхът върху скала е като макет на природен релеф, погледнат отгоре. Сякаш битието е изградено от дълбочинно самоповтарящи се елементи до безкрай. Цялото се раздробява на фрактали и се отразява във всяка една от тях. По същия начин космосът се отразява в нас и ние сме малки вселени, в които се оглеждат звездите.

Физикът Артър М. Янг разработва елегантен математически модел – геометрия на смисъла, който описва всички естествени цикли на движение, развитие и учене в живота и природата. Неговата диаграма представлява недвусмислено копие на символизма на зодиакалния кръг. Наричат я Розетския камък на Янг. Тя е математическа метафора, описваща процесите на съзнанието и осъществяването на човешкия мит. Тя е и метасистема за интегриране на разнородни сфери на познанието. Янг не гледа на своята работа като на научна теория. Според него тя е парадигма, в която науката и митологията се срещат и астрологията не е наука, а език отвъд науката, който ни свързва със селенията на митоса и се занимава с уникалността на индивидите и тяхната връзка с мистериозното царство на боговете.

Тук вече започваме да усещаме полъха от архетипния свят на К. Г. Юнг, който също е използвал астрологията в своята терапевтична работа и е обяснявал принципа на нейното действие със синхроничността. По силата на този принцип планетите не влияят – те отразяват акаузалната връзка между две смислово свързани, успоредни във времето събития. Каквото се случва горе, това се случва и долу, ако мога да перифразирам основния принцип на херметизма. А той не напомня ли за фракталните проекции? Огромният космос се отразява в малкия човек.

Астрологията от векове привлича човека в неговите духовни и интелектуални стремления, но засега си остава неразорана целина, защото е толкова необозрима, колкото необозрим е и нейният предмет – човекът, животът, битието, вселената… Много вода ще изтече, докато успеят честните умове да достигнат до недвусмислена и неопровержима теория за астрологията. Дотогава учените ще са разбрали, че отричайки я, те не са по-различни от наивниците, за които астрологията е ясновидство, защото и едните, и другите очакват от нея да предсказва с точност, за да бъде обявена за валидна. Единственото, което се иска, е малко непредубеденост, смелост пред неизбежната среща между науката и мистиката и изследователски хъс. А тези, които се осмелят да пристъпят в нейното магично пространство, ще разберат, че астрологията е толкова голяма, колкото големи са съзнанията им. И никога няма да престанат да се удивляват.

Новолуние в 25 градуса Везни

Везни, 25 градуса. Новолуние. Нов блог, ново начало, нови намерения, нови мисли, нови реакции, нов подход към стар проблем… Какъв по-подходящ момент за публикуване на първи постинг от сегашния?

Новолунието в кардинални знаци само по себе си носи подтик към действие и обещание за промяна. Тъй като е във Везни, вероятно през идущия месец ще ни се налага да се занимаваме с връзките си, да правим компромиси, да преценяваме участието си като равноправна страна по едно или друго взаимоотношение, да разрешаваме конфликти и да възвръщаме баланса там, където сме прекалили с куртоазията.

В последните градуси на знака вероятно става дума за процеси, започнали отдавна, за стари взаимоотношения, които трябва да получат нов тласък или да добият форма, различна от досегашната, изживяла ролята си.

Полъхът на промяна идва също и от аспектите, които Слънце-Луна в своя споен тандем правят към Лунните възли и Марс, а именно квадратури. Квадратурата иска действие, тя е натрупано напрежение, енергия, която не може да намери пряк отдушник и трябва да бъде разтоварена градивно чрез инициативност и наше волево участие. Съвпадът на Марс с Южния възел вече е сепариращ, което навежда на предположението, че големият земетръс е отминал, страстите са уталожени – време е за равносметка, за промяна в курса, водещ в крайна сметка до състояние на нещата, в което всички участници печелят и няма ощетени. Всеки получава полагаемото и не ламти за повече. Само така ще изпълним задачата на Северен възел в Козирог – максимален резултат с минимални средства, поради наличие на дисциплина, целеустременост и гениалност.

Съединението на Слънце и Луна този месец се случва в приятната компания на фиксираната звезда Спика, най-ярката в съзвездието Дева. Тя се слави като изключително благоприятна, даряваща късмет, богатство и слава. Подкрепя всяка една планета в своето обкръжение, провокира най-лицеприятните й качества и прояви и смекчава негативните такива. Спика е спасителното убежище в страховития пояс на Via Combusta (Изгорелия път), който според древните астролози се простира между 15 градуса Везни и 15 градуса Скорпион и е особено неблагоприятен за Луната в хорарната астрология. Спика обаче противодейства на тази прокоба и закриля “подопечните” си планети в съвпад с нея.

“Спика” означава “житен клас” – символ, който още веднъж ме дарява с усещането, че следващия месец ще трябва да отделяме житото от плявата, да подреждаме пъзела на връзките и живота си в съвършената цялост на житния клас, да изчистим всичко ненужно и да оставим най-същественото.

Сабианският символ на 25 градуса Везни гласи:

“Момченце, бунтуващо се срещу училището, наблюдава падащо есенно листо, което сякаш му преподава своя урок.”

Навярно трябва да притихнем и да видим същественото със сърцето, да престанем да водим обречени битки, да отпуснем хватката, да позволим на старото да си отиде, защото това е естественият ход на нещата. Бунтувайки се срещу нещо, ние го затвърждаваме още повече. Освобождаваме се от него, като се вслушаме в урока му. Истината е като листо, носено от вятъра, и всеки я чува в себе си като шепот, предназначен само за собствения пулс и ничий друг.

Струва ми се, че това новолуние отбелязва началото на месец, изпълнен с красива романтика, градивни отношения с интимни и бизнес партньори (особено за онези от нас, чиито рождени карти активира), ако си изиграем мъдро картите. С малко такт и капка добра воля ще постигнем необходимото равновесие, без да жертваме нито своята съвест, нито чуждото достойнство.

В кулминацията на периода – пълнолунието по оста Скорпион/Телец – ще се броят пилците и ще видим кой дал, кой взел.

На себе си мога само да пожелая попътен вятър – издуйте платната ми, въздушни Везни!