Планетите, чакрите, жлезите – Венера

Венера, богинята на любовта и красотата – олицетворява психическата функция, чрез която усещаме и установяваме баланс, единство и хармония. Когато този баланс е налице, Венера преживява лекота, която се проявява като съвършенство. Когато има дисбаланс, нашата венерина енергия изпитва остро недоволство или дистрес и изисква действие, което да възстанови равновесието. По отношение на здравето Венера ни дава чудесното усещане за благоденствие, както и ни предупреждава, че имаме нужда от спорт, че се претоварваме с работа, че трябва да избягваме захарта, да отслабнем, да се пречистим и т.н.

Венера изостря сетивата ни за социална хармония. Въпреки различията във възгледите ни, всяко човешко същество носи в себе си инстинктивна идея, вътрешен модел на справедливото социално взаимоотношение. Когато тези модели са налице, ние изпитваме силно чувство на висока самооценка, възприемаме се като стойностни човешки същества. Венера ни помага да се отваряме за другите, да поддържаме (хармонични) взаимоотношения и да бъдем толерантни. Тя е изкусителката и прелъстителката, която има непрестанна нужда да получава позитивна обратна връзка, да се оглежда в очите н адругите, да дава и приема любов, за да се изпълва с усещане за цялост и завършеност.

Стремежът на Венера да постигне хармония на всички нива, се проявява и в изкуството. Естетизмът и красотата са пряко подчинени на усещането и възприятието за хармония. Затова и Венера се асоциира с изкуството и изяществото във физическите форми.

Венера на материално, физическо ниво се проявява чрез селективност, женската либидна сила, поддържането на живота чрез телесните функции и техния баланс. На емоционално ниво – чрез нуждата от връзка, хармония, сигурност. На ментално ниво – чрез усета и представата за красивото в живота и средата, чрез изкуство, естетизъм и социална справедливост.

Венера се асоциира със сърдечната чакра, която управлява сетивото допир. Когато прегръщаме другия, ние имаме усещане за това какво чувства той в своето тяло.  Създава се връзка, сетивен и емоционален обмен. Чрез анахата чакра ние приемаме и отдаваме любов, осъществяваме контакт и установяваме близки взаимоотношения с приятели, партньори, родители, роднини, деца. Свързва се с елемента въздух, а затрудненията с дишането и проблемите с белите дробове свидетелстват за напрежение в сърдечната чакра. Чрез нея ние проявяваме състрадание, нежност, безусловна обич; изпитваме житейско равновесие, благоденствие, приемане, сигурност. Тя нисъбужда за поезията, изкуството и творчеството.

На физически план чакрата регулира циркулацията, имунната и дихателната система. На нейното нивото  се намира тимусната жлеза, която произвежда Т-клетки – “воините” на имуната система, ни пази от външни нашествия и инфекции. Тимусната жлеза регулира растежа на детето, който е най-усилен около 14 година. След това тя закърнява. Случва се, макар и рядко, тимусът да запази и след пубертета своите предишни размери и функции. Това води до женственост при мъжа и мъжественост при жената – статус тимусинус. Когато тимуса не спира своята активност след пубертета, хора, които се намират под нейното силно влияние, принадлежат към тимусо-центричен тип. Чертите им остават закръглени и детски; кожата им е прозрачна; косата им е тънка и копринено мека. Обикновенно те се отличават с хубост, непрактичност, неприспособимост към живота. Физически са слабо издръжливи и изискват много грижи за тялото си. Често умират млади.

Навярно заради връзката на тимусната жлеза с детското развитие и запазването на детска невинност, ефимерност, “окръгленост”, анахата чакра в някои системи се асоциира с Луната, а не с Венера. От друга страна, я съотнасят и към Марс заради войнствената и защитната функция на Т-клетките. Според други системи Венера управлява свадищана/сакралната чакра, център на сексуалната енергия.

Венера много по-пряко според мен съответства на панкреаса и сетивото вкус. Панкреасът е жлеза от хранисмилателната и ендокринната система, която произвежда както важни хормони като инсулин и глюкагон, така и панкреатичен сок, съдържащ храносмилателни ензими. Панкреасът регулира въглехидратната обмяна чрез хормоните – глюкагонът разгражда гликогена и повишава нивото на кръвната захар, а инсулинът понижава нивото й. Ензимите участват в по-нататъшното разграждане на въглехидратите, протеините и мазнините. Когато всички тези процеси са в баланс, нашето тяло представлява здрава и жизнена система в динамично равновесие, която разполага с оптимални нива на енергия. Тогава преживяваме състояние на благоденствие и хармония.  Нашият здрав дух обитава здраво тяло, което асимилира с лекота подходящите хранителните ресурси, превръщайки ги в енергия.

Пълни съответствия едно към едно очевидно в това обхватно знание едва ли ще се намерят и на нивото на нашите човешки умозрения винаги ще се сблъскваме с противоречиви мнения. Но според мен много по-важен е не опитът да напъхаме познанието в категории и чекмеджета, а да схванем фината същност на принципите, да му дадем правото да прелива в категориите, да бъде флуидно и интуитивно, проблясвайки в прозрения за своята цялостност.

Когато небесният етюд ни репликира

Неотдавна в разговор с моя приятелка стана дума за текущите мунданни аспекти, които повтарят натални такива, без непременно да правят аспекти към рождената карта, нито пък да са в същите знаци, и се дивяхме как човек ги усеща, въпреки всичко.

Например, ако в рождената карта лична някоя планета прави труден аспект (квадратура – 90 градуса, опозиция – 180 градуса, куинконкс – 150 градуса) към Плутон, всеки път, когато тази конфигурация се повтори на небето, темата зададена от наталния аспект се възбужда под една или друга форма. В рамките на една година Венера ще направи поне два пъти въпросния аспект към Плутон, Марс – един път, Луната – два пъти месечно.

Нощното светило е небесното тяло, което се движи най-бързо, обикаля зодиака за около месец, очертавайки флуктуациите в нашия емоционален фон, които на ежедневно ниво дори не ни правят впечатление. Затова и контактите на Луната с Плутон едва ли ни разтърсват особено, макар аспектът между нея и господаря на подземното царство в радикса да поставят сложни задачи за решаване пред индивида. Аспектите Луна-Плутон заслужават отделна тема, на която ще отделя специално внимание. Единствено ще отбележа, че хората, родени с подобно „взаимоотношение” между двете тела са вродено белязани с дълбока, разтърсваща, понякога неконтролируема и обсебваща емоционалност, колкото и в някои случаи да се крият от нея, понеже ги плаши – затова и мунданното повторение на аспекта Луна-Плутон само по себе си не е нужно да бъде белязано с фойерверки от емоция, но при по-чувствително взиране в дните, когато той се образува сигурно ще усетим напрежението. От друга страна, честите контакти на Луната с Плутон не ни дават възможност да забравим, че там долу в подземието на несъзнаваното нещо къкри; аспектите с Плутон са си работа за цял живот, белят пласт след пласт, докато не се изчисти всичко привидно, фалшиво, закостеняло.

Понеже и двете с моята приятелка имаме натален аспект Плутон-Венера, беше изключително интересно да наблюдаваме безупречната синхроничност, с която животът ни изправи отново лице в лице с темата, поставена в момента на раждането ни, а именно сексуалното насилие. Това се случи в изминалите дни, докато Венера правеше квадратура към Хадес. Разбира се, темата нахлува в ежедневието под най-различни форми – изведнъж започваш да я засичаш навсякъде по новините, по вестниците и списанията, биваш въвлечен в дискусии по нея, сблъскваш се на улицата със ситуации, в които не си непременно потърпевш или пряк участник, прокрадва се в съвсем невинни и непреднамерени разговори между познати. Червената лампичка изведнъж започва бясно да мига и да ти напомня, че там някъде има белег или дори рана, която все още прокървява. Тези периоди според мен са особено благоприятни за саморефлексия, самонаблюдение, опознаване на реакции и засичане на психически автоматизми. Тогава можем да положим още една доза лечебен мехлем върху разраненото, да се погрижим за себе си и душичката си и да се подредим.

Моят натален аспект между Венера и Плутон не е квадратура, а съвпад. Но съм  забелязала, че дори и да не повтаря наталния, мунданният аспект между телата пак се усеща като напрежение, но не толкова директно. В дните на споменатата мунданна квадратура например бях на гости у приятелка, която се оказа, че също има съвпад Плутон-Венера в рождената си карта и, без да се усетим, разговорът ни се завъртя около предизвикателствата, които това положение е поставило в живота ни.

Не мога да подмина и опозицията между Сатурн-Уран, започнала през 2008 г., отбелязвайки заедно с ингресията на Плутон в Козирог началото на икономическата криза. Чудя се дали за хората, родени през втората половина на ’75, втората половина на ’76 и първата половина на ’77 тази мунданна опозиция не се е оказала с по-специално значение, понеже те са се родили с квадратура между Сатурн и Уран в хороскопа си.

Сещам се за поне няколко случая, които бяха засегнати осезаемо от кризата – като че ли те резонираха по-силно на тази вибрация. На някои от тях бизнесът им изпадна в немилост, други, по-смели и предприемчиви, прегърнаха новите възможности и се преориентираха, трети просто заеха изчаквателна позиция.

Специфичните проявления и отигравания на взаимоотношението Сатурн-Уран при всеки човек ще бъдат различни, ще засягат различни сфери на живота, в зависимост от това в кои домове са разположени двете планети и какви други аспекти правят. При мен обхващат 3-5 дом и е любопитно да отбележа, че тези области на живота ми се раздвижиха – отдавна пиша, но сега нещо в писаческия ми механизъм се отприщи, с удоволствие експериментирам, отпаднаха ми страхове и задръжки. Съвсем неочаквано и непланирано ми се наложи да се преместя (3 дом) за няколко месеца в родния си град, за да се погрижа за семейството си – поясът 3-5 дом включва и четвърти дом и се намира в сферата на колективното несъзнавано, генетичната супа, от която сме се пръкнали. Любовните ми отношения (5 дом) се „славеха” със завиден хлад или въобще с липсата си. Но като че ли и доста заземяващи прозрения с освобождаващ ефект ме осениха по техен адрес. Дотук не намирисва ли на Сатурн-Уран? А, освен това реорганизирах и работния си процес, внесох промени в дейностите си, подхванах нови неща, които отдавна ми се въртяха в главата. Може би фактът, че работя на свободна практика ме прави по-гъвкава и възприемчива към влиянията на Сатурн-Уран или просто заради наталната квадратура съм свикнала с идеята, че материалната основа на живота ми е плаващо понятие.

Във всеки случай контактът между тези двама хубостници ще иска от нас да се пренастроим на нова вълна, да усвоим нов ритъм с различен режим на функциониране, да сменим навиците си. На моменти ще имаме усещането, че някой издърпва килимчето на сигурността изпод краката ни. Сатурн е сигнификатор на устоите в живота ни, рамките на физическото ни съществуване, които ни обособяват, ограничават, но и ни подкрепят. Нещо обаче ги разклаща и колкото по-ригидни и инертни сме, толкова по-трудно понасяме реорганизиращата сила на Уран. Ролята на Уран в нашата психика е да ни издигне на по-високо ниво на организация, да ни извади от затвора на собствената ни представа за ред и да ни покаже, че условностите са повече, отколкото си мислим.

Затова и немалко от нас преживяват промени в професията, в подредбата на ежедневието, в навиците – колко от вас трябва да преминат на различен хранителен режим, да започнат различни терапии, да се погрижат за здравето си, защото някакви си стари, забравени травми са започнали да се обаждат? Сатурн не беше ли костно-ставната структура, границите на физическото ни тяло въобще?

Следващият мунданен аспект, който живо ме вълнува, е квадратурата Плутон-Сатурн – тя съвсем скоро ще „удари” началните градуси на Козирог и Везни. Последната такава квадратура се е разиграла между Плутон във Везни и Сатурн в Рак през ’73-’74 година.

Хората с този аспект в картите си имат еволюционната задача да се научат да пускат – контрола, страховете си, силните обвързаности с традиция, семейство, институция. Тези индивиди притежават дълбоко вкоренено усещане за несигурност, разяждана всячески от подмолни сили. Много от тях вярват, че в света има един изконен (законен?) ред и той не трябва да бъде нарушаван, затова и често са твърде критични и негативни, гледайки на реалността през тъмно кафява леща. Нерядко ще ги намерим на позиции с голяма власт, до която са се добрали със силата на волята и с последните усилия на съществото си да покажат на своето обкръжение кой командва парада. При положително отработване на аспекта човек разбира, че няма нищо сигурно на този свят, че сигурността му не зависи от външни обстоятелства, институции или държава, че властният родител не е непременно пример за подражание, нито пък гневът срещу слабия ще ни направи по-силни.

Предполагам, че за голям процент от родените през ’73-’74 следващата година ще се окаже доста трансформативна, още повече че тогава те ще преживеят своята плутонова квадратура, а Сатурн ще прави квадратура към рождения им Сатурн. Тези, които са си изиграли добре картите и действията им в социалното и професионалното пространство не са били мотивирани от страхове, гняв и отчаяна нужда от власт, ще получат признание за службата си, ще им бъде гласувано огромно доверие и възложени сериозни отговорности. Предизвикателството ще бъде да понесат тези отговорности, без да се прекършат под тежестта им.

На някои представители на това поколение ще им се наложи да се занимаят със здравословни проблеми, защото рано или късно поддържането на високо ниво на психическа тревожност и негативизъм се отразяват на физически план. А какво ли мислят за холистичното лечение и алтернативните лечебни практики? Сега е моментът да си дадат сметка, че материята е енергия, че нищо не се губи – само се видоизменя, и ако някой загуби работата си, може би това е благосклонната ръка на живота, която леко те подбутва да насочиш вниманието си в друга посока, да видиш, че се самоунищожаваш, като си се вкопчил в мнимите устои на своята сигурност – социален статус, семейство, връзка… А щом няма работа, значи има повече време за себе си, за тялото, за здравето, за мислите, за чувствата. Знаем ли какво да правим с това време и можем ли да видим чашата като наполовина пълна, вместо наполовина празна? Квадратът Сатурн-Плутон често има тъжния навик да вижда чашата като наполовина празна, но сега е времето за смяна на парадигмата.

Аспектът Сатурн-Плутон ме вълнува заради своята титанична, метаморфична сила, тепърва ще го изследвам и пиша за него. Засега ще наблюдавам смирено небесния етюд и ще се вслушвам евентуално да чуя кои познати реплики от живота на простосмъртните повтаря на нов глас и с ново значние.