Alegro non troppo
(за лунации, плутонации и уранации)
Нямам отявлен афинитет към мунданната астрология. Магията на психическите процеси, разгръщащи се във вътрешната вселена на душата, е силата, водила астрологическите ми търсения. Макар да съм се специализирала в психологическата астрология обаче, не мога да подмина убеждението си, че “каквото горе, това и долу; каквото вън, това и вътре” – тоест външните, глобалните събития имат своя отзвук в душата на всеки отделен човек, а индивидуалното психическо развитие оставя своя отпечатък върху колективната психика на човечеството.
А в подстъпите на наближаващата 2012 г. землянската психика все повече започва да се нагнетява – и не без основание, биха казали някои – откакто Плутон влезе в Козирог, Земята се затресе, световната финансова криза ни “уязви грозно”. Земетресение след земетресение, паднал самолет след паднал самолет… И докато ние в България научаваме за руините в Хаити, Чили и Мексико, за наводненията в Рио де Жанейро от телевизията, хората в онези краища на света преживяват своя апокалипсис.
Не мога и аз да не си помисля, че е започнал процес на “чистене”, че планетата като раздразнено животно отърсва снага. Нямам идея на какъв принцип се избират регионите, които “падат под ножа”. А може би риродата просто е сляпа, първична и безразборна.
Катаклизмите в западното полукълбо, бомбените атентати в Афганистан, Ирак и Пакистан през последните месеци и дни съвпадат със стацинарно-ретроградното движение на Плутон, който обърна хода си вчера, 07.04. Новолунието през март се случи в един и същи градус с Уран, който въплъщава принципа на обновлението, на разрушаването на всичко старо, застояло и стагнирано. Уран е свързан с революционни, изненадващи и неочаквани действия, които объркват системата и сриват статуквото. Пълнолунието през юли “закача” Плутон – бога на подземното царство, великата трансформираща сила, която “вади” от несъзнаваното отцепени съдържания, обръща ни с хастара навън, за да се преродим нови. Той нагъва земната кора, “взривява” вулкани и “плюе” лава. Изглежда понякога агентът на тази промяна (като последна мярка) са природните стихии.
През цялата година лунациите танцуват заедно с Уран и Плутон, а през лятото Уран влиза в Овен – Плутон в Козирог и Сатурн във Везни отдавна го очакват, за да сключат заедно кардинална тау-квадратура. Кардиналното качество подтиква към решителни действия, радикални мерки, качествено нов курс.
“Десет дънера лежат в тъмната гора”, гласи сабианският символ на 6 градуса от Козирог, в който Плутон тръгна “назад”. Числото десет символизира край на процес, завършек на цикъл, за да се отвори възможност за начало на следващ. Дънерите събуждат в мен асоциация за кастрирана мъжка енергия, на изчерпана, употребена креативна сила, която си е свършила предназначението и сега трябва да се презареди в утробата на тъмната гора, на пещерата, където властват женските енергии. Красноречиво – самозабравили се в империалистическия си поход срещу природата дали да не се вгледаме доброволно навътре в нея и в себе си, за да не бъдем запратени насила в утробата на Хадес? Женската енергия със своята интровертност, съзерцателност и подхранваща сила има нужда да балансира мъжката агресивна изява. Мекият подход към света и другите – приемане, разбиране, толерантност, заглаждане на ръбовете, намиране на златната среда – задава темпото и звученето на новото време.
Уф, не подхождат такива мрачни размисли на слънчев априлски ден като днешния като че ли? Но какво да направя, като Плутон точно вчера реши да ми напомни за себе си? А може би няма по-удачно време от от пролетта за (пролетно) чистене?
Везни, 25 градуса. Новолуние. Нов блог, ново начало, нови намерения, нови мисли, нови реакции, нов подход към стар проблем… Какъв по-подходящ момент за публикуване на първи постинг от сегашния?
