Alegro non troppo

(за лунации, плутонации и уранации)

Нямам отявлен афинитет към мунданната астрология. Магията на психическите процеси, разгръщащи се във вътрешната вселена на душата, е силата, водила астрологическите ми търсения. Макар да съм се специализирала в психологическата астрология обаче, не мога да подмина убеждението си, че “каквото горе, това и долу; каквото вън, това и вътре” – тоест външните, глобалните събития имат своя отзвук в душата  на всеки отделен човек, а индивидуалното психическо развитие оставя своя отпечатък върху колективната психика на човечеството.

А в подстъпите на наближаващата 2012 г. землянската психика все повече започва да се нагнетява – и не без основание, биха казали някои – откакто Плутон влезе в Козирог, Земята се затресе, световната финансова криза ни “уязви грозно”. Земетресение след земетресение, паднал самолет след паднал самолет… И докато ние в България научаваме за руините в Хаити, Чили и Мексико, за  наводненията в Рио де Жанейро от телевизията, хората в онези краища на света преживяват своя апокалипсис.

Не мога и аз да не си помисля, че е започнал процес на “чистене”, че планетата като раздразнено животно отърсва снага. Нямам идея на какъв принцип се избират регионите, които “падат под ножа”. А може би риродата просто е сляпа, първична и безразборна.

Катаклизмите в западното полукълбо, бомбените атентати в Афганистан, Ирак и Пакистан през последните месеци и дни съвпадат със стацинарно-ретроградното движение на Плутон, който обърна хода си вчера, 07.04. Новолунието през март се случи в един и същи градус с Уран, който въплъщава принципа на обновлението, на разрушаването на всичко старо, застояло и стагнирано. Уран е свързан с революционни, изненадващи и неочаквани действия, които объркват системата и сриват статуквото. Пълнолунието през юли “закача” Плутон – бога на подземното царство, великата трансформираща сила, която “вади” от несъзнаваното отцепени съдържания, обръща ни с хастара навън, за да се преродим нови. Той нагъва земната кора, “взривява” вулкани и “плюе” лава. Изглежда понякога агентът на тази промяна (като последна мярка) са природните стихии.

През цялата година лунациите танцуват заедно с Уран и Плутон, а през лятото Уран влиза в Овен – Плутон в Козирог и Сатурн във Везни отдавна го очакват, за да сключат заедно кардинална тау-квадратура. Кардиналното качество подтиква към решителни действия, радикални мерки, качествено нов курс.

“Десет дънера лежат в тъмната гора”, гласи сабианският символ на 6 градуса от Козирог, в който Плутон тръгна “назад”. Числото десет символизира край на процес, завършек на цикъл, за да се отвори възможност за начало на следващ. Дънерите събуждат в мен асоциация за кастрирана мъжка енергия, на изчерпана, употребена креативна сила, която си е свършила предназначението и сега трябва да се презареди в утробата на тъмната гора, на пещерата, където властват женските енергии. Красноречиво – самозабравили се в империалистическия си поход срещу природата дали да не се вгледаме доброволно навътре в нея и в себе си, за да не бъдем запратени насила в утробата на Хадес? Женската енергия със своята интровертност, съзерцателност и подхранваща сила има нужда да балансира мъжката агресивна изява. Мекият подход към света и другите – приемане, разбиране, толерантност, заглаждане на ръбовете, намиране на златната среда – задава темпото и звученето на новото време.

Уф, не подхождат такива мрачни размисли на слънчев априлски ден като днешния като че ли? Но какво да направя, като Плутон точно вчера реши да ми напомни за себе си? А може би няма по-удачно време от от пролетта за (пролетно) чистене?

Поколението с Плутон в Скорпион

Напоследък често ми се налага да се занимавам с рождени карти на хора, родени след 1984 г. – поколението на Плутон в Скорпион. Във всички тези младежи има нещо общо, което много силно ме заинтригува. Те са на не повече от 25 години. Всеки един от тях от години има собствен бизнес, разполага с доволни финансови средства и е независим. Изумително интелигентни, целенасочени, ориентирани в обстановката и будни същества.

Те просто бяха надушили откъде духа вятърът, бяха опънали платната и започнали смело да кръстосват професионалните и финансови морета, ширнали се пред тях. Сред тях имаше собственик на компания за електронна търговия, ландшафтен архитект и един 21-годишен младеж, който така и не сподели какъв му е гениалният бизнес, но идеята била адски иновативна. Това се оказа поредната му инвестиция в няколко малко или повече успешни бизнес начинания. Потаен типично по скорпионски, нали?

Момичето с електронната търговия прекарваше почивките си на Малдивите, имаше благотворителни проекти, пишеше книга в съавторство с 20 години по-възрастното си гадже, осъзнаваше инфантилните си наклонности, страдаше от коварни паник атаки, но се ровеше в себе си, ходеше на терапия и беше готова да търси истината и да пораства. Имаше дарбата да омагьосва с думи и да получава от бизнес партньорите си желаното само по силата на харизматичната си усмивка. Усещаще откъде да ги подхване, по коя струна да ги докосне, за да осъществи намеренията си. Говорехме на един и същи език, а бе само на 25.

Ландшафтната архитетка правеше зашеметяващо красиви градини и вече бе започнала да се утвърджава като търсен консултант за ужас на маститите си преподаватели, които бяха окупирали тази пазарна ниша и не можеха да повярват как една пиклива студентка от провинцията може да им вземе хляба.

А тя обожаваше работата си, имаше собствена фирма и със замах организираше целия работен процес, барабар с крановете му, когато трябваше да се присаждат дървета, и с цялата растителност, която трябваше да се достави и превърне в празник за окото. С печалбата от една изпълнена поръчка в Бояна тя можеше да живее цяла година, без да си мръдне пръста. А клиентът се разделяше с нея с думите: “Тази градина е специална, защото е специален човекът, който я направи.” Момичето бе станало жертва на психопати, заради които все още се лекува от кошмарна страхова невроза; от години живее с приятеля си, който е неин бивш учител и е с 15 години по-голям от нея. Тя е само на 24.

Потайният младеж не може да си намери място, той е хипер активен, говори припряно, увлича се по екстремни спортове, неведнъж е попадал в ситуации, застрашаващи живота му и този на другите, постоянно провокира късмета и съдбата си. Неотдавна успява да премести предмет с поглед и от тогава започва да дълбае във всичко психично, магично и мистично. Ходи на терапия, живее с приятелката си, която е със 7 години по-голяма от него, сам си изкарва хляба и е финансово независим. Само на 21 години.

Тези същества изглеждат преждевременно пораснали, интелектуално и ментално зрели, рано впуснали се в играта на възрастните, докато в същото време емоционалната им възраст не е успяла да настигне плановете за живота им и социалната им реализация. Затова пък те очевидно се опитват да поправят този пропуск.

На моменти инфантилността им е крещяща – мания по детски играчки, силна привързаност към семейството, идеализация на бащата, отричане на или поглъщаща връзка с майката – и гротескно контрастираща на социалната им заявка за зрялост и независимост. Усещам напрежението, породено от  това разминаване и от вътрешната драма заради неизживяното детство, което ги прави на моменти тромави като Могъщия Джо или Кинг Конг – зверове с бебешки души, които храбро търсят мястото си в големия и опасен свят на възрастните хора.

Родителите на някои от тези деца вероятно имат Нептун в Скорпион и/или Уран във Везни, и/или Плутон във Везни. Тяхното поколение съзряваше във време, когато падаха социални системи, ценности се преобръщаха с главата надолу, досегашните не вършеха вече работа, трябваше да бъдат преоткрити и преформулиране, трябваше да се намери друг аршин за отмерване на правилно-неправилно. Изведнъж социализмът не беше меродавен, богът бе някъде далече, религиозните опори – заличени, семейните връзки – подложени на съмнение. Това поколение имаше задачата да пренапише географията на интимните взаимоотношения, да ги разбута и да ги пренареди в пъзел с ново изображение.

Криза на връзките, семейството не е това, което беше. Тази социална клетка не можеше да остане незасегната от сътресението в химическия баланс на целия организъм. Нептун в Скорпион разми границите на неписаните закони, явните и неявни конвенции на обществото, които го държаха в цялост и служеха за ориентир на простосмъртните – информационното и емоционалното пространство на ежедневието се изпълниха с теми като корупция, злоупотреба с властта, отпадане на авторитети  като полицията, данъчните служби, социалните служби. Появата изпод дълбините на социалното блато на елементи като мутрите, културната профанизация и чалгата са все менифестации на Нептуновата (не)реалност в Скорпион, с която въпросното поколение израстваше. Любовта ставаше все по-съмнителна, с нея се експериментираше, търсеше се духовното измерение насред физическата разруха, колкото и на пръв поглед този вътрешен подтик да не е бил видим.

Затова пък имам усещането, че поколението с Плутон в Скорпион вече е излязло от мъглата и центрофугата на социалните плаващи пясъци. Това поколение вече не се вълнува толкова от междуличностните взаимоотношения и тяхното преосмисляне и трансформиране във Везни. Там нещата вече са набрали инерция в своята промяна. Тези индивиди се интересуват от генералното си място в обществото, от влиянието, което имат в глобален план, от нишата, която ще си извоюват в планетарната мрежа от енергиен обмен. Те директно се хвърлят в дълбокото и започват да гребат с пълни шепи, сякаш ей сега ще се свърши, сякаш метаморфозата не прощава и всичко тече, всичко се променя. Те бързат да пораснат, да покажат, че командват парада на собствения си живот, че властта е тяхното име. Имат усет за силата си и за нейното приложение, чувстват къде могат да извлекат дивиденти, откъде извират парите, къде е златната мина.

От ранна възраст залагат силна карта в играта за власт, защото знаят, че притежават духовния капацитет да я понесат – дали това е така, само животът може да покаже, като им постави камъчета в обувките. А тези камъчета са психически проблеми, трудни житейски обстоятелства, главозамайване от собствения успех и от способността да въздействат върху съдбите на другите. Нерядко проявяват липса на уважение към простите закони за безопасност и жизнеутвърждаване, компулсивна рисковост и нагло предизвикване на физическата реалност, понеже детето с Плутон в Скорпион тайно в себе си знае, че е над материалното, че всичко е енергия, че то е част от енергийния поток на реалността и може би трябва само да намери математическата формула, която описва сложното уравнение за превръщане на енергията… за да спре да се лута, за да се успокои, за да намери покой, сигурност, утеха, мястото си в природата, социума, живота… Това безразсъдство нерядко бива наказвано горчиво, но е и част от пътя на разгръщане.

Както казахме, тези млади хора не се интересуват толкова от личните си взаимоотношения tête-à-tête, колкото от отношенията с цялото, от обществото. Скорпион е знак, който задава глобален закон, социална уредба, с която можеш да се съгласиш, използвайки нейните средства и правила, за да я подчиниш и прелъстиш, или можеш и да я провокираш, можеш да се превърнеш в табу, в outcast, в нарушител, в жертва на witchhunt, можеш да слезеш underground, за да избегнеш очевидните канали на обмен и да действаш партизански, можеш да захвърлиш ръкавица в лицето на системата и да заживееш гранично. Децата с Плутон в Скорпион са активни агенти на социалната промяна – и градивни, и разрушителни, те изваждат на бял свят всичко най-грозно и най-прекрасно от образа на обществото, в което живеем.

Те са активни участници в бизнеса, фискалния поток, политиката, те организират мрежи, глобални структури, интернет общества, стартират социални и еко движения, те се интересуват от планетата, скътаните нуклеарни семейства вече са тесни за тях; знаят, че те са тези, които ще ловят рибата в мътните води, завещани им от родителите. И няма да се задоволят с отвлечени блянове и нереалистични утопични проекти, а ще искат да видят резултатите от трансформацията, която ще инициират в рамките на тази измамна действителност.

Поколението с Плутон в Скорпион не се плаши от своите психични рани, то се справя с тях в движение, затова няма да се побои да лекува и обществените рани. Мисля, че ни предстои тепърва да наблюдаваме времената, белязани от неговия дух.

Когато небесният етюд ни репликира

Неотдавна в разговор с моя приятелка стана дума за текущите мунданни аспекти, които повтарят натални такива, без непременно да правят аспекти към рождената карта, нито пък да са в същите знаци, и се дивяхме как човек ги усеща, въпреки всичко.

Например, ако в рождената карта лична някоя планета прави труден аспект (квадратура – 90 градуса, опозиция – 180 градуса, куинконкс – 150 градуса) към Плутон, всеки път, когато тази конфигурация се повтори на небето, темата зададена от наталния аспект се възбужда под една или друга форма. В рамките на една година Венера ще направи поне два пъти въпросния аспект към Плутон, Марс – един път, Луната – два пъти месечно.

Нощното светило е небесното тяло, което се движи най-бързо, обикаля зодиака за около месец, очертавайки флуктуациите в нашия емоционален фон, които на ежедневно ниво дори не ни правят впечатление. Затова и контактите на Луната с Плутон едва ли ни разтърсват особено, макар аспектът между нея и господаря на подземното царство в радикса да поставят сложни задачи за решаване пред индивида. Аспектите Луна-Плутон заслужават отделна тема, на която ще отделя специално внимание. Единствено ще отбележа, че хората, родени с подобно „взаимоотношение” между двете тела са вродено белязани с дълбока, разтърсваща, понякога неконтролируема и обсебваща емоционалност, колкото и в някои случаи да се крият от нея, понеже ги плаши – затова и мунданното повторение на аспекта Луна-Плутон само по себе си не е нужно да бъде белязано с фойерверки от емоция, но при по-чувствително взиране в дните, когато той се образува сигурно ще усетим напрежението. От друга страна, честите контакти на Луната с Плутон не ни дават възможност да забравим, че там долу в подземието на несъзнаваното нещо къкри; аспектите с Плутон са си работа за цял живот, белят пласт след пласт, докато не се изчисти всичко привидно, фалшиво, закостеняло.

Понеже и двете с моята приятелка имаме натален аспект Плутон-Венера, беше изключително интересно да наблюдаваме безупречната синхроничност, с която животът ни изправи отново лице в лице с темата, поставена в момента на раждането ни, а именно сексуалното насилие. Това се случи в изминалите дни, докато Венера правеше квадратура към Хадес. Разбира се, темата нахлува в ежедневието под най-различни форми – изведнъж започваш да я засичаш навсякъде по новините, по вестниците и списанията, биваш въвлечен в дискусии по нея, сблъскваш се на улицата със ситуации, в които не си непременно потърпевш или пряк участник, прокрадва се в съвсем невинни и непреднамерени разговори между познати. Червената лампичка изведнъж започва бясно да мига и да ти напомня, че там някъде има белег или дори рана, която все още прокървява. Тези периоди според мен са особено благоприятни за саморефлексия, самонаблюдение, опознаване на реакции и засичане на психически автоматизми. Тогава можем да положим още една доза лечебен мехлем върху разраненото, да се погрижим за себе си и душичката си и да се подредим.

Моят натален аспект между Венера и Плутон не е квадратура, а съвпад. Но съм  забелязала, че дори и да не повтаря наталния, мунданният аспект между телата пак се усеща като напрежение, но не толкова директно. В дните на споменатата мунданна квадратура например бях на гости у приятелка, която се оказа, че също има съвпад Плутон-Венера в рождената си карта и, без да се усетим, разговорът ни се завъртя около предизвикателствата, които това положение е поставило в живота ни.

Не мога да подмина и опозицията между Сатурн-Уран, започнала през 2008 г., отбелязвайки заедно с ингресията на Плутон в Козирог началото на икономическата криза. Чудя се дали за хората, родени през втората половина на ’75, втората половина на ’76 и първата половина на ’77 тази мунданна опозиция не се е оказала с по-специално значение, понеже те са се родили с квадратура между Сатурн и Уран в хороскопа си.

Сещам се за поне няколко случая, които бяха засегнати осезаемо от кризата – като че ли те резонираха по-силно на тази вибрация. На някои от тях бизнесът им изпадна в немилост, други, по-смели и предприемчиви, прегърнаха новите възможности и се преориентираха, трети просто заеха изчаквателна позиция.

Специфичните проявления и отигравания на взаимоотношението Сатурн-Уран при всеки човек ще бъдат различни, ще засягат различни сфери на живота, в зависимост от това в кои домове са разположени двете планети и какви други аспекти правят. При мен обхващат 3-5 дом и е любопитно да отбележа, че тези области на живота ми се раздвижиха – отдавна пиша, но сега нещо в писаческия ми механизъм се отприщи, с удоволствие експериментирам, отпаднаха ми страхове и задръжки. Съвсем неочаквано и непланирано ми се наложи да се преместя (3 дом) за няколко месеца в родния си град, за да се погрижа за семейството си – поясът 3-5 дом включва и четвърти дом и се намира в сферата на колективното несъзнавано, генетичната супа, от която сме се пръкнали. Любовните ми отношения (5 дом) се „славеха” със завиден хлад или въобще с липсата си. Но като че ли и доста заземяващи прозрения с освобождаващ ефект ме осениха по техен адрес. Дотук не намирисва ли на Сатурн-Уран? А, освен това реорганизирах и работния си процес, внесох промени в дейностите си, подхванах нови неща, които отдавна ми се въртяха в главата. Може би фактът, че работя на свободна практика ме прави по-гъвкава и възприемчива към влиянията на Сатурн-Уран или просто заради наталната квадратура съм свикнала с идеята, че материалната основа на живота ми е плаващо понятие.

Във всеки случай контактът между тези двама хубостници ще иска от нас да се пренастроим на нова вълна, да усвоим нов ритъм с различен режим на функциониране, да сменим навиците си. На моменти ще имаме усещането, че някой издърпва килимчето на сигурността изпод краката ни. Сатурн е сигнификатор на устоите в живота ни, рамките на физическото ни съществуване, които ни обособяват, ограничават, но и ни подкрепят. Нещо обаче ги разклаща и колкото по-ригидни и инертни сме, толкова по-трудно понасяме реорганизиращата сила на Уран. Ролята на Уран в нашата психика е да ни издигне на по-високо ниво на организация, да ни извади от затвора на собствената ни представа за ред и да ни покаже, че условностите са повече, отколкото си мислим.

Затова и немалко от нас преживяват промени в професията, в подредбата на ежедневието, в навиците – колко от вас трябва да преминат на различен хранителен режим, да започнат различни терапии, да се погрижат за здравето си, защото някакви си стари, забравени травми са започнали да се обаждат? Сатурн не беше ли костно-ставната структура, границите на физическото ни тяло въобще?

Следващият мунданен аспект, който живо ме вълнува, е квадратурата Плутон-Сатурн – тя съвсем скоро ще „удари” началните градуси на Козирог и Везни. Последната такава квадратура се е разиграла между Плутон във Везни и Сатурн в Рак през ’73-’74 година.

Хората с този аспект в картите си имат еволюционната задача да се научат да пускат – контрола, страховете си, силните обвързаности с традиция, семейство, институция. Тези индивиди притежават дълбоко вкоренено усещане за несигурност, разяждана всячески от подмолни сили. Много от тях вярват, че в света има един изконен (законен?) ред и той не трябва да бъде нарушаван, затова и често са твърде критични и негативни, гледайки на реалността през тъмно кафява леща. Нерядко ще ги намерим на позиции с голяма власт, до която са се добрали със силата на волята и с последните усилия на съществото си да покажат на своето обкръжение кой командва парада. При положително отработване на аспекта човек разбира, че няма нищо сигурно на този свят, че сигурността му не зависи от външни обстоятелства, институции или държава, че властният родител не е непременно пример за подражание, нито пък гневът срещу слабия ще ни направи по-силни.

Предполагам, че за голям процент от родените през ’73-’74 следващата година ще се окаже доста трансформативна, още повече че тогава те ще преживеят своята плутонова квадратура, а Сатурн ще прави квадратура към рождения им Сатурн. Тези, които са си изиграли добре картите и действията им в социалното и професионалното пространство не са били мотивирани от страхове, гняв и отчаяна нужда от власт, ще получат признание за службата си, ще им бъде гласувано огромно доверие и възложени сериозни отговорности. Предизвикателството ще бъде да понесат тези отговорности, без да се прекършат под тежестта им.

На някои представители на това поколение ще им се наложи да се занимаят със здравословни проблеми, защото рано или късно поддържането на високо ниво на психическа тревожност и негативизъм се отразяват на физически план. А какво ли мислят за холистичното лечение и алтернативните лечебни практики? Сега е моментът да си дадат сметка, че материята е енергия, че нищо не се губи – само се видоизменя, и ако някой загуби работата си, може би това е благосклонната ръка на живота, която леко те подбутва да насочиш вниманието си в друга посока, да видиш, че се самоунищожаваш, като си се вкопчил в мнимите устои на своята сигурност – социален статус, семейство, връзка… А щом няма работа, значи има повече време за себе си, за тялото, за здравето, за мислите, за чувствата. Знаем ли какво да правим с това време и можем ли да видим чашата като наполовина пълна, вместо наполовина празна? Квадратът Сатурн-Плутон често има тъжния навик да вижда чашата като наполовина празна, но сега е времето за смяна на парадигмата.

Аспектът Сатурн-Плутон ме вълнува заради своята титанична, метаморфична сила, тепърва ще го изследвам и пиша за него. Засега ще наблюдавам смирено небесния етюд и ще се вслушвам евентуално да чуя кои познати реплики от живота на простосмъртните повтаря на нов глас и с ново значние.