Home > Класическа астрология > Науката подава плаха ръка на астрологията

Науката подава плаха ръка на астрологията

Някога древният човек присядал под звездното небе и се взирал. Той не познавал втория закон на термодинамиката, не разбирал от квантова физика, не можел да разбие атома, но затова пък притежавал способността да се удивлява. Звездите не били безапелационният резултат от термоядрен синтез, нито пък светлината им – поток от фотони. Те били митични същности, които разказвали живата легенда за сътворението на вселената, за нейното разгръщане във времето и пространството и за героя-човек, впуснал се в безкрайно пътешествие из своя космос.

Още от времето на древен Вавилон астрологията била единствената всеобхватна наука, която помагала на търсещия дух да организира реалността и битието си в смислова цялост. Тя била преходното митологично пространство, което свързвало малкия човек с чудовищната огромност на живота, и като навигационна карта му сочела пътя из неговата необятност. Именно затова астрологията продължава до ден днешен да вълнува дори и скептиците, които влагат време и енергия да я дискредитират като псевдонаучна – защото тя е матрицата на човешкия мит, който култивира усещането ни, че сме част от божието творение и имаме смисъл.

Повечето астролози слабо се вълнуват дали официалната, рационална наука ще склони да включи астрологията в своите стройни редици. За тях тя работи, а как и защо работи, какви са принципите, които стоят зад нейните резултати, е без значение, както е без значение за средностатистическия човек какво се случва в електрическата верига, когато натиска копчето, за да запали лампата.

Ала човешкият дух мира няма – той задава въпроси, търси отговори и иска да знае. Защо например, когато на небето Сатурн и Нептун се намират в трудно ъглово положение помежду си, на земята са възможни епидемии или земетресения? От антични времена велики умове са се опитвали да прозрат движещите закони на астрологията, чиято доказуемост ще я направи пълноправен член на научното войнство.

Клавдий Птоломей, който живял в Александрия по време на неоплатоническата ера, бил най-способният математик и учен на своето време и наред с около двайсетте труда по география, математика и астрономия ни е завещал и четири книги за влиянието на звездите върху живота на човека. Там той твърди, че от небесата се излъчват определени силови влияния, които диктуват съдбата на земните обитатели. В същото време обаче има здравия разум да признае, че приложенията на астрологията са все още хипотетични, че е много по-лесно да се предскажат събития в живота на градове и народи, отколкото на индивиди. Но според него астрологията не трябва да се отрича само защото е трудна и недотам прецизна, така както не се отрича навигационното изкуство заради честите корабокрушения.

Кеплер, оставил на модерната наука законите за движението на планетите, също бродил из дебрите на астрологията в опит да разкрие нейната научна обоснованост. Според него лъчите на небесните тела достигали земята и влияели върху живите организми в зависимост от конфигурацията, която образували помежду си на небето. От особено значение било въздействието на слънцето и луната, а това на планетите съответствало като вибрация на определен цвят и музикален звук.

Теорията за астрологията на съвременния британски астроном и астрофизик Пърси Сеймур се базира на магнетизма. Сеймур ни припомня, че самата Земя е огромен магнит, заобиколен от магнитно поле, 20-30 пъти по-голямо от нея. Според него плодът в утробата възприема тези магнитни въздействия чрез нервната система. Промените в земното магнитно поле, предизвикани от дадена планета, се улавят от нервната система на бебето, а след това гените му предопределят кой планетен сигнал ще оповести раждането на индивида и ще оцвети неговата личностна характеристика и съдба.

Работата на Сеймур всъщност е основана на изследванията на астронома Джон Х. Нелсън върху слънчевите петна, които „разстройват” земната магнитосфера. Вследствие на задълбочените си проучвания Нелсън открил, че поведението на слънчевите петна следвал 11-годишен цикъл, който можел да бъде предсказан, както и че някои петна нарушавали качеството на радио сигнала, докато други се „държали прилично.” Последният феномен съответствал на небесни събития като съвпад или опозиция на Слънцето с Юпитер, Венера, Меркурий и Земята. Тоест аспектите (ъгловите взаимоотношения) между планетите въздействали върху слънчевата магнитна активност, която на свой ред причинявала флуктуации в земното магнитно поле, а те резонирали с полетата на човеците. След тези си разкрития Нелсън започва да проявява сериозен интерес към астрологията.

В Женевския университет имало някой си д-р Николас Гисин, който запратил два фотона на десетки километри разстояние един от друг. Очаквало се, че като автономни частици те би трябвало да се държат като независими една от друга системи. Но когато единият фотон реагирал на външни въздействия, другият демонстрирал същата реакция без аналогични върху нея стимули. Д-р Гисин стигнал до извода, че връзката между две частици оцелява независимо от разстоянието, на което са разделени – дори то да е две галактики. И понеже всичко някога започнало с Великия взрив и се е зародило от една единствена частица, то всичко във вселената е свързано, независимо на какво разстояние се намира едно от друго – така и планетите ни влияят отдалече. Техните частици резонират с нашите.

С раждането на квантовата физика астрологията получава още един помощник в опитите да бъде обяснена на научен език. В Теорията на хаоса един от принципите за организация на нелинейните системи е фракталната проекция, според която цялото се проектира в своите части и частите наподобяват цялото. Например жилките на листото приличат на клон на дърво, а клонът е умалена форма на цялото дърво; строежът на атома наподобява този на звездна система; цветчетата на карфиола са умален вариант на цяла глава карфиол; мъхът върху скала е като макет на природен релеф, погледнат отгоре. Сякаш битието е изградено от дълбочинно самоповтарящи се елементи до безкрай. Цялото се раздробява на фрактали и се отразява във всяка една от тях. По същия начин космосът се отразява в нас и ние сме малки вселени, в които се оглеждат звездите.

Физикът Артър М. Янг разработва елегантен математически модел – геометрия на смисъла, който описва всички естествени цикли на движение, развитие и учене в живота и природата. Неговата диаграма представлява недвусмислено копие на символизма на зодиакалния кръг. Наричат я Розетския камък на Янг. Тя е математическа метафора, описваща процесите на съзнанието и осъществяването на човешкия мит. Тя е и метасистема за интегриране на разнородни сфери на познанието. Янг не гледа на своята работа като на научна теория. Според него тя е парадигма, в която науката и митологията се срещат и астрологията не е наука, а език отвъд науката, който ни свързва със селенията на митоса и се занимава с уникалността на индивидите и тяхната връзка с мистериозното царство на боговете.

Тук вече започваме да усещаме полъха от архетипния свят на К. Г. Юнг, който също е използвал астрологията в своята терапевтична работа и е обяснявал принципа на нейното действие със синхроничността. По силата на този принцип планетите не влияят – те отразяват акаузалната връзка между две смислово свързани, успоредни във времето събития. Каквото се случва горе, това се случва и долу, ако мога да перифразирам основния принцип на херметизма. А той не напомня ли за фракталните проекции? Огромният космос се отразява в малкия човек.

Астрологията от векове привлича човека в неговите духовни и интелектуални стремления, но засега си остава неразорана целина, защото е толкова необозрима, колкото необозрим е и нейният предмет – човекът, животът, битието, вселената… Много вода ще изтече, докато успеят честните умове да достигнат до недвусмислена и неопровержима теория за астрологията. Дотогава учените ще са разбрали, че отричайки я, те не са по-различни от наивниците, за които астрологията е ясновидство, защото и едните, и другите очакват от нея да предсказва с точност, за да бъде обявена за валидна. Единственото, което се иска, е малко непредубеденост, смелост пред неизбежната среща между науката и мистиката и изследователски хъс. А тези, които се осмелят да пристъпят в нейното магично пространство, ще разберат, че астрологията е толкова голяма, колкото големи са съзнанията им. И никога няма да престанат да се удивляват.

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s