Home > Психология и астрология > Астрологията в юнгианска перспектива (1)

Астрологията в юнгианска перспектива (1)

Радвайки с великолепието си очите, тя събужда човешкия свят,

препуска напреди, отваря пътя

с величавата си колесница; могъща, възхитителна за всички,

тя пръска светлина с разпукването на деня.

(Джоузеф Кембъл, Източна митология)


Какво ли е виждал древният автор на този ведически химн, прославящ любимата млада богиня на изгрева, Зората, когато се е опитал да предаде в магическа поезия своето „многообагрено възхищение от обилно леещия се напред поток на живота”*? Тогава Слънцето не е било просто огнено кълбо, продукт на термоядрен синтез, в резултат на който рано или късно то ще изгори и ще угасне тъжно и злокобно. В своята пладнешна форма, когато стои най-високо и недостижимо на небосвода, огрявайки цялото си ефирмено човешко царство долу, то е било Великият Баща, а преди това в нилското лоно на Лунната богиня в преддинастиен Египет изпепеляващата му лятна сила го била превърнала в кръвожадната богиня Секхмет.

Древният човек преживявал света като свое продължение и го изпълвал с всевъзможни образи, картини, символи, които се разгръщали пред погледа му като реално случващ се епос на живота и съществуването. Ловните племенни култури живеели на една нога с всичко, което мърда, движи се, ражда се, умира в природата; те били непосредствена част от майката-природа, с която общували чрез магически ритуали – омилостивявали я, умолявали, възхвалявали я. Животните били техни братя, все още азът не бил взел надмощие. В онова далечно време на своето младенчество човечеството не вярвало, а знаело, че ако направи молитва за дъжд, богът-дъжд ще откликне. Съзнанието му било в своята бебешка фаза на развитие и също като индивидуалното съзнание на новороденото било фрагментарно – не виждало майка си като цяла личност, а като една хранеща гърда, като друга пресъхнала гърда, като наказващ пръст, като галеща длан. Всичко наоколо проблясвало и изниквало от единната утроба на битието, после пак се скривало, а неоформеният и недиференциран аз на древните ни събратя „въздействал” върху всички заобикалящи феномени с едно помръдване на брадичката. Съзнанието се борело със зъби и нокти да се задържи на повърхността, после пак потъвало в омайната мъгла на колективната бездна. То било поставено насред действителност, която го удивлявала и изумявала, била непозната и недостъпна – бял екран, върху който младият човек проектирал целия си вътрешен инстинктивен живот, оживявайки я и населявайки я с чудовища, Майки, Бащи, духове, пазители, тотеми…

Минали хиляди години, през които човешкото съзнание малко по малко се диференцирало, разграничавало се, отстъпвало крачка след крачка назад от екрана, на който се разигравал битийният театър и видяло, че реалността не е хаотична, че нещата не възникват от нищото, че в света има ритъм, цикли, и космически ред. Природата започнала да добива очертания, парчетата на пъзела се занавързвали в една по-плътна картина от взаимозависимости, следствия, последователности във времето и пространството.

Тогава възникнали жреческите държави. Човекът се опитал да подреди битието си и да го организира, напускайки племенния, номадския начин на живот и усядайки зад дебелите стени на града-държава, където имало йерархия и порядък, отражение на космическите, божествените.

По това време „най-голямата грижа на митологията… не е била нито историята, нито плодовитостта, а някакъв вид ред: някакъв вид математически подреден, астрономически обвързан възглед за връзката на човека и ритмите на неговия земен живот не само със сезоните, годишните тайнства на раждането, смъртта и обновлението, а отвъд тях, с още по-големи, много по-продължителни цикли – големите години.” (Джоузеф Кембъл, Източна митология)

И така се ражда астрологията. Човешкото съзнание от фрагментарно и егоцентрично постепенно започва да изплува и да добива известен континуитет, а успоредно с него, видени и преживявани през неговата призма, континуитет добиват и несъзнаваните съдържания. Боговете отиват на небето, небесната сфера се насища с богатите митични съдържания на колективния опит. Каквото долу, това и горе. Всичко, което е минало през психическите пластове на хомо сапиенс, през неговата реактивна, инстинктивна, емоционална и биологична система, цялото съдържание на човешкото състояние се проектира върху небесния свят, който заживява драматичния живот на архетипите, населяващи душата на човека.

Астрологията, смея да твърдя, е сложно явление – средоточие както на митичния, религиозен живот на човечеството, така и на стремежа на последното да обозре света, да го обхване, да го организира и обясни. Тя използва критичната мисъл, емпирическото наблюдение, научния подход, математическия и астрономическия инструментариум, които са средства на диференцираното съзнание, на азовото състояние. В същото време обаче всичко това се случва на фона на зодиакалните съзвездия, които бележат с качествата си времената, местата, хората; на планетите, които вещаят, носят поличби, въздействат благотворно или злотворно. От една страна имаме субекта, съзнанието, което познава, търси закономерности; от друга страна имаме целия негов несъзнаван материал, който виждаме отразен върху небесната твърд.

От зората на появата си човечеството изпраща своите надежди, мисли, копнежи, очаквания, емоции, молитви в пространството, създавайки в сферата около Земята различни образи, които ние наричаме Зодиак. Това е един процес на инвокация, на излъчване и на приемане на излъчвания, които излизат от нас и се връщат при нас. Разделението на зодиакалния пояс на дванайсет знака не произлиза от звездите над нас, а от човечеството. В известен смисъл астрологията почива на фантазии: не само защото зодиакът е въображаемият път на Слънцето през небето, но и заради силата на проекцията и въображението на човечеството, заключени в него. Зодиакът е символ на развитие и разгръщане на природните процеси и съдържа в себе си архетипа на целостността, на природния кръговрат, на всичко, което някога е съществувало и ще съществува във вселената, преминавайки през всички естествени фази на еволюция от зараждането на импулса в Овена до разпада в Риби. Зодиакалният кръг представлява колективното несъзнавано.

Колективното несъзнавано е първичната психическа реалност, резервоарът с базисните мотиви и първични форми, присъщи за човека, то е архетипът на живота. То не е инстинктивно, а символично. То е убежището на креативното въображение на Духа и на усещането на човека за ценност, което не може да бъде разклатено от разума. (К. Г. Юнг)

Целият живот се състои в основата си от едно единствено хомогенно вещество, от психическа енергия, която държи всичко съществуващо в цялост и от която се „пръкват” архетипите, в това число и архетипът на аза, на съзнанието, което е продукт на порива на универсалната психична енергия да се самопознае, като за тази цел тя трябва да се диференцира. Зодиакът представлява различните режими на организация на това първично вещество, съставляващо тъканта на живота.

Зодиакалните знаци са това, което Е, колективният енергиен, генетичен бульон, наслагван, откакто свят светува, съдържащ в себе си всички психични опитности на човечеството от еони насам.

(следва) 

  1. 23.12.2011 at 08:49

    Много се радвам, че попаднах на този блог.Наистина има полезна и интересна информация, която е много приятна за четене.

    • 23.12.2011 at 19:44

      Радвам се много , Нокътче🙂 Скоро не съм писала, но приятно четене все пак🙂

  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s