Home > Психология и астрология > Астрологията в юнгианска перспектива (3)

Астрологията в юнгианска перспектива (3)

И така, древният човек сядал под звездното небе, взирал се в него и то оживявало като сцена на битки, споразумения, любови, раждания, смърти… Цялата драма на човешкото състояние се изливала в съда на небесната утроба. А всъщност той търсел себе си, света и себе си в света. И ако ние познаваме и създаваме собствената си действителност чрез неизменната проективна психическа функция, то астрологията дълго време е била екран за проекции, на който виждаме отразени идеята за цялостната личност, архетипите, аза, съзнанието, несъзнаваното, напрежението между тях.

Астрологията се е явявала маяк, сочещ пътя в хаоса на съществуването. Също като И-Дзин и картите Таро тя давала отговори, които се съдържали в самите въпроси – въпросите на душата за битието и смисъла. А душата е ентелехия – има целта сама в себе си, затова и съдържа всичко необходимо вътре, целия свят. Отговорите са там – астрологията е само спонтанното средство за тяхната екстракция, дисекция, дестилация, синтез. Тя помага да се запознаем със своя анимус – Марс, своята анима – Венера, своите демони – Плутон и т.н.; сочи ни кога е време за сеитба и кога за жътва; позиционира ни във времето и пространството, та да знаем своето място и да не се изгубим.

И ако обаянието на алхимията се разпада след разгадаването на химическия процес, астрологията все още удържа с лекота нашите проекции. Макар да знаем много за вселената и нейните тайни, за черните дупки, неутронните звезди и антиматерията, тя си остава твърде необятен екран, който непрекъснато се обновява с всеки нов етап от нашето осъзнаване, израстване и индивидуация.

През 18 в. астрологията изчезва от полето на признатата наука и християнската теология. Увеличената прецизност на научните методи и теологията, отдадена на рационалност, са причина астрологията да бъде изключена от общоприетата култура през 18-19 век. Ярката научна мисъл и рационалният подход отрязват клона, на който седят, а именно архетипите, боговете, миналото, несъзнаваното и последните си отмъщават с две световни войни в началото на 20 век, защото интелектуалният скок на гордия западен аз не е последван от съответната реорганизация във връзките с несъзнаваното; нощните движения на душата не успяват да настигнат инфлацията на дневното его и да го балансират:

…прогресът е възможен само “Deo concedente” (По божие благоволение)… Но колкото повече се диференцира съзнанието, толкова по-голяма става опасността да се отдели от корените си. Пълното скъсване настъпва тогава, когато “Deo concendente” бива забравено. Психологически принцип е, че една отцепена от съзнанието част на душата не се активира само привидно, а действително води до обсебване на личността, чрез което нейната цел бива заменена в духа на отцепената част на душата. (Архетипите и колективното несъзнавано, К.Г.Юнг)

В началото на 20 век интересът към астрологията процъфтява наново. Човекът явно усеща, че е загубил връзката с боговете си, те вече не му говорят, не го водят, а го унищожават. Той има нужда от ориентири, от завръщане при корените и жизнените сокове. И фениксът на астрологията отърсва от крилете си пепелта на времето, възродена и все така потънала в загадки, също като психиката, чието отражение е тя. Възраждането й, разбира се, следва ритъма на новото време, интегрира осъзнаванията и психическите нагласи на съвременния човек, който вече не вярва, че Сатурн е злосторник и причина за несгодите в живота му. Той възприема хороскопа като карта на психическата му структура и динамика, защото каквото горе, това и долу; защото квантовата физика откри, че вселената е холографска, изградена е от фрактални проекции и голямото се проектира в своите части, тоест космосът – в нас хората.

Ако не искаме да отричаме архетиповете или да ги направим безвредни по някакъв друг начин, тогава на всяка новозавоювана степен от култивираното диференциране на съзнанието се сблъскваме със задачата да открием ново, съответстващо на тази степен тълкуване, за да можем да свържем още съществуващия в нас живот от миналото със сегашния, който заплашва да избяга от него. Ако това не стане, тогава възниква едно съзнание без корени, вече не ориентирано към миналото, което е безпомощно изложено на всякакви сугестии, т.е. практически достъпно за психически епидемии. (Архетипите и колективното несъзнавано. К.Г.Юнг)

И така, астрологията представлява нашето завръщане към корените, към магическото усещане за принадлежност към един свят, в който имаме смисъл, към преживяването, че участваме в божествената комедия. В днешно време тя е повече психологическа, не толкова събитийна; ние знаем, че проектираме в рождената карта както психическите си съдържания, така и вътрешната си динамика, чийто телеологичен импулс е да се самоосъществява и оцелостява.

Но макар да осъзнаваме проекцията, остават куп неизвестни – как рождената карта като „снимка” на небето в момента на раждане действително работи, тоест как успява да описва човека, да разказва история за вътрешния му живот, да се разгръща и да бележи качеството на времето в различните му житейски периоди.

Когато Юнг говори за колективното несъзнавано като за генетичната супа, в която се съдържа цялото множество от възможности на човешкото състояние и преживяване, всичката психическа опитност на човечеството, акумулирана от зората му, и от която се пръква с цената на напрегната борба феноменът на съзнанието, винаги съм си представяла една общочовешка душа, колективна психика, от която всеки индивид е част в най-дълбоките пластове на съществуването си. А дали тази общочовешка душа не е част от една общовселенска душа, а ние сме агенти на нейното самоосъзнаване? И дали докато създаваме собствената си действителност, проектирайки навън, тази космическа психика не „откликва” и не „взаимодейства” по силата на принадлежността ни към нея? Или дали пък, както тя е проекция на нашите вътрешни съдържания, ние също не сме проекция на нейната организация, движейки се във времето и пространството паралелно, синхронично? И дали движението на планетите не е часовникът, отмерващ синхроничността между нея и нас?

(край)

  1. No comments yet.
  1. No trackbacks yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s