Астрологията в юнгианска перспектива (3)

И така, древният човек сядал под звездното небе, взирал се в него и то оживявало като сцена на битки, споразумения, любови, раждания, смърти… Цялата драма на човешкото състояние се изливала в съда на небесната утроба. А всъщност той търсел себе си, света и себе си в света. И ако ние познаваме и създаваме собствената си действителност чрез неизменната проективна психическа функция, то астрологията дълго време е била екран за проекции, на който виждаме отразени идеята за цялостната личност, архетипите, аза, съзнанието, несъзнаваното, напрежението между тях.

Астрологията се е явявала маяк, сочещ пътя в хаоса на съществуването. Също като И-Дзин и картите Таро тя давала отговори, които се съдържали в самите въпроси – въпросите на душата за битието и смисъла. А душата е ентелехия – има целта сама в себе си, затова и съдържа всичко необходимо вътре, целия свят. Отговорите са там – астрологията е само спонтанното средство за тяхната екстракция, дисекция, дестилация, синтез. Тя помага да се запознаем със своя анимус – Марс, своята анима – Венера, своите демони – Плутон и т.н.; сочи ни кога е време за сеитба и кога за жътва; позиционира ни във времето и пространството, та да знаем своето място и да не се изгубим.

И ако обаянието на алхимията се разпада след разгадаването на химическия процес, астрологията все още удържа с лекота нашите проекции. Макар да знаем много за вселената и нейните тайни, за черните дупки, неутронните звезди и антиматерията, тя си остава твърде необятен екран, който непрекъснато се обновява с всеки нов етап от нашето осъзнаване, израстване и индивидуация.

През 18 в. астрологията изчезва от полето на признатата наука и християнската теология. Увеличената прецизност на научните методи и теологията, отдадена на рационалност, са причина астрологията да бъде изключена от общоприетата култура през 18-19 век. Ярката научна мисъл и рационалният подход отрязват клона, на който седят, а именно архетипите, боговете, миналото, несъзнаваното и последните си отмъщават с две световни войни в началото на 20 век, защото интелектуалният скок на гордия западен аз не е последван от съответната реорганизация във връзките с несъзнаваното; нощните движения на душата не успяват да настигнат инфлацията на дневното его и да го балансират:

…прогресът е възможен само “Deo concedente” (По божие благоволение)… Но колкото повече се диференцира съзнанието, толкова по-голяма става опасността да се отдели от корените си. Пълното скъсване настъпва тогава, когато “Deo concendente” бива забравено. Психологически принцип е, че една отцепена от съзнанието част на душата не се активира само привидно, а действително води до обсебване на личността, чрез което нейната цел бива заменена в духа на отцепената част на душата. (Архетипите и колективното несъзнавано, К.Г.Юнг)

В началото на 20 век интересът към астрологията процъфтява наново. Човекът явно усеща, че е загубил връзката с боговете си, те вече не му говорят, не го водят, а го унищожават. Той има нужда от ориентири, от завръщане при корените и жизнените сокове. И фениксът на астрологията отърсва от крилете си пепелта на времето, възродена и все така потънала в загадки, също като психиката, чието отражение е тя. Възраждането й, разбира се, следва ритъма на новото време, интегрира осъзнаванията и психическите нагласи на съвременния човек, който вече не вярва, че Сатурн е злосторник и причина за несгодите в живота му. Той възприема хороскопа като карта на психическата му структура и динамика, защото каквото горе, това и долу; защото квантовата физика откри, че вселената е холографска, изградена е от фрактални проекции и голямото се проектира в своите части, тоест космосът – в нас хората.

Ако не искаме да отричаме архетиповете или да ги направим безвредни по някакъв друг начин, тогава на всяка новозавоювана степен от култивираното диференциране на съзнанието се сблъскваме със задачата да открием ново, съответстващо на тази степен тълкуване, за да можем да свържем още съществуващия в нас живот от миналото със сегашния, който заплашва да избяга от него. Ако това не стане, тогава възниква едно съзнание без корени, вече не ориентирано към миналото, което е безпомощно изложено на всякакви сугестии, т.е. практически достъпно за психически епидемии. (Архетипите и колективното несъзнавано. К.Г.Юнг)

И така, астрологията представлява нашето завръщане към корените, към магическото усещане за принадлежност към един свят, в който имаме смисъл, към преживяването, че участваме в божествената комедия. В днешно време тя е повече психологическа, не толкова събитийна; ние знаем, че проектираме в рождената карта както психическите си съдържания, така и вътрешната си динамика, чийто телеологичен импулс е да се самоосъществява и оцелостява.

Но макар да осъзнаваме проекцията, остават куп неизвестни – как рождената карта като „снимка” на небето в момента на раждане действително работи, тоест как успява да описва човека, да разказва история за вътрешния му живот, да се разгръща и да бележи качеството на времето в различните му житейски периоди.

Когато Юнг говори за колективното несъзнавано като за генетичната супа, в която се съдържа цялото множество от възможности на човешкото състояние и преживяване, всичката психическа опитност на човечеството, акумулирана от зората му, и от която се пръква с цената на напрегната борба феноменът на съзнанието, винаги съм си представяла една общочовешка душа, колективна психика, от която всеки индивид е част в най-дълбоките пластове на съществуването си. А дали тази общочовешка душа не е част от една общовселенска душа, а ние сме агенти на нейното самоосъзнаване? И дали докато създаваме собствената си действителност, проектирайки навън, тази космическа психика не „откликва” и не „взаимодейства” по силата на принадлежността ни към нея? Или дали пък, както тя е проекция на нашите вътрешни съдържания, ние също не сме проекция на нейната организация, движейки се във времето и пространството паралелно, синхронично? И дали движението на планетите не е часовникът, отмерващ синхроничността между нея и нас?

(край)

Астрологията в юнгианска перспектива (2)

Астрологичната карта е алхимическият съд, в който се извършва процесът на индивидуация. Тя е снимка на небето в момента на раждане, където основните богове (в лицето на планетите) на човешкия психически пантеон влизат във взаимоотношения, а азът в своя инстинктивен стремеж към цялостната личност ги мрази, отрича, игнорира, боготвори; страхува се от тях, става тяхна жертва – и така човешката психика познава състоянията на нигредо, рубедо, албедо, които имат своя аналог в поличбите, носени от Сатурн, Марс, Плутон, Юпитер и другите небесни властелини. И в алхимическия процес, и в астрологическия душата търси философския камък, Свещения Граал, еликсира на живота – за да постигне цялост.

Астрологическата рождена карта, наричана още хороскоп, първоначално е представлявала квадрат, който и до ден днешен се използва във ведическата астрология. В западната астрология тя е кръг. И двете фигури са символ на обединение на противоположностите, на целостността, на света, на вселената, на цялостната личност. Астрологичната карта е своего рода мандала.

. .. мандала означава кръг. Има много варианти на представения тук мотив, но всички почиват върху квадратурата на кръга. Техният основен мотив е предполагането на един център на личността, тъй да се каже, на едно централно място във вътрешността на душата, към което се отнася всичко, благодарение на което всичко се подрежда и което същевременно представлява един енергиен източник. Енергията на центъра се проявява в почти непреодолимата принуда и стремеж да станеш това, което си, както всеки организъм трябва при всички обстоятелства да приеме приблизително онзи образ, който е специфичен за същността му. Този център не се усеща или мисли като Аза, а като цялостната личност (das Selbst), ако можем така да се изразим. Въпреки че центърът, от една страна, представлява един най-вътрешен пункт, към него, от друга страна, принадлежи и една периферия или околен кръг, съдържащ в себе си всичко, което принадлежи към цялостната личност, а именно двойките противоположности, които съставляват цялото на личността. Към тях спада, на първо място, съзнанието, после тъй нареченото лично несъзнавано и най-сетне още един неопределено голям дял от колективното несъзнавано, чиито архетипове са общочовешки. (К.Г.Юнг, Архетипите и колективното несъзнавано)

Кръгът е Уроборос. Уроборос (на латиница Uroboros, Ouroboros) е разпространен архаичен мотив – змия, захапала опашката си (понякога също един или два дракона). Уроборос е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите (като светло/тъмно или активен/пасивен). Змията, захапала опашката си, символизира преливането на края в ново начало и така во веки веков. Освен символиката на непрестанно самообновяващата се змия, заключените в кръг животни носят силна метафора за цикличното повторение – кръговрата на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането, вечността, Колелото на живота.

В символиката на алхимията Уроборос е символ на затворен и циклично протичащ процес на преобразуване на материята, състоящ се в нагряване, изпарение, охлаждане и кондензация на течност, чрез който процес субстанциите трябва да се свържат. При това често затворената в кръг змия се заменя с две същества, свързани чрез устите и опашките си, като горното същество символизира течността (летящ дракон).

Символ е също така на философския камък, който би трябвало да се състои от един безценен материал и от един – без стойност.

Кръгът на хороскопа е пресечен от кръст, състоящ се от хоризонтална ос (AC – DC) и вертикална ос (IC – MC), както е показано на фиг. 1. Хоризонталната ос е символ на земния свят, а вертикалната – на

фиг.1

небесния. Кръстът е идентичен с Дървото на живота, което пуска корени дълбоко долу в подземните селения на несъзнаваното, израства и протяга клони нагоре, стигайки високо чак до боговете, в царството на свръхсъзнанието. То държи света да не се разпадне.

Планетите с имена на богове – Венера, Юпитер, Марс и т.н. – представляват именно канали за проява и живот на общочовешки архетипни съдържания под формата на психични функции. Всяка от тях въплъщава определени човешки състояния, нужди и инстинкти. Слънцето е символ на дневното съзнание, на ясните форми, дискриминацията, противопоставянето, волята, духа, Бащата. Сатурн е символ на материята, матрицата, формата, земята, инерцията, Майката. Луната е символ на душата, която вечно се променя, адаптира, преживява, преражда и обещава ново начало, Детето – „неописуем опит, неприспособеност, недостатък и божествена привилегия, непредвидимост, която представлява последната ценност и нещо, което няма цена(К.Г.Юнг, Архетипите и колективното несъзнавано), нещо, което пребивава в напрежението между деня и нощта, между майката и бащата, между съзнанието и несъзнаваното, между духа и материята.

(следва)

 

Астрологията в юнгианска перспектива (1)

01.03.2011 2 comments

Радвайки с великолепието си очите, тя събужда човешкия свят,

препуска напреди, отваря пътя

с величавата си колесница; могъща, възхитителна за всички,

тя пръска светлина с разпукването на деня.

(Джоузеф Кембъл, Източна митология)


Какво ли е виждал древният автор на този ведически химн, прославящ любимата млада богиня на изгрева, Зората, когато се е опитал да предаде в магическа поезия своето „многообагрено възхищение от обилно леещия се напред поток на живота”*? Тогава Слънцето не е било просто огнено кълбо, продукт на термоядрен синтез, в резултат на който рано или късно то ще изгори и ще угасне тъжно и злокобно. В своята пладнешна форма, когато стои най-високо и недостижимо на небосвода, огрявайки цялото си ефирмено човешко царство долу, то е било Великият Баща, а преди това в нилското лоно на Лунната богиня в преддинастиен Египет изпепеляващата му лятна сила го била превърнала в кръвожадната богиня Секхмет.

Древният човек преживявал света като свое продължение и го изпълвал с всевъзможни образи, картини, символи, които се разгръщали пред погледа му като реално случващ се епос на живота и съществуването. Ловните племенни култури живеели на една нога с всичко, което мърда, движи се, ражда се, умира в природата; те били непосредствена част от майката-природа, с която общували чрез магически ритуали – омилостивявали я, умолявали, възхвалявали я. Животните били техни братя, все още азът не бил взел надмощие. В онова далечно време на своето младенчество човечеството не вярвало, а знаело, че ако направи молитва за дъжд, богът-дъжд ще откликне. Съзнанието му било в своята бебешка фаза на развитие и също като индивидуалното съзнание на новороденото било фрагментарно – не виждало майка си като цяла личност, а като една хранеща гърда, като друга пресъхнала гърда, като наказващ пръст, като галеща длан. Всичко наоколо проблясвало и изниквало от единната утроба на битието, после пак се скривало, а неоформеният и недиференциран аз на древните ни събратя „въздействал” върху всички заобикалящи феномени с едно помръдване на брадичката. Съзнанието се борело със зъби и нокти да се задържи на повърхността, после пак потъвало в омайната мъгла на колективната бездна. То било поставено насред действителност, която го удивлявала и изумявала, била непозната и недостъпна – бял екран, върху който младият човек проектирал целия си вътрешен инстинктивен живот, оживявайки я и населявайки я с чудовища, Майки, Бащи, духове, пазители, тотеми…

Минали хиляди години, през които човешкото съзнание малко по малко се диференцирало, разграничавало се, отстъпвало крачка след крачка назад от екрана, на който се разигравал битийният театър и видяло, че реалността не е хаотична, че нещата не възникват от нищото, че в света има ритъм, цикли, и космически ред. Природата започнала да добива очертания, парчетата на пъзела се занавързвали в една по-плътна картина от взаимозависимости, следствия, последователности във времето и пространството.

Тогава възникнали жреческите държави. Човекът се опитал да подреди битието си и да го организира, напускайки племенния, номадския начин на живот и усядайки зад дебелите стени на града-държава, където имало йерархия и порядък, отражение на космическите, божествените.

По това време „най-голямата грижа на митологията… не е била нито историята, нито плодовитостта, а някакъв вид ред: някакъв вид математически подреден, астрономически обвързан възглед за връзката на човека и ритмите на неговия земен живот не само със сезоните, годишните тайнства на раждането, смъртта и обновлението, а отвъд тях, с още по-големи, много по-продължителни цикли – големите години.” (Джоузеф Кембъл, Източна митология)

И така се ражда астрологията. Човешкото съзнание от фрагментарно и егоцентрично постепенно започва да изплува и да добива известен континуитет, а успоредно с него, видени и преживявани през неговата призма, континуитет добиват и несъзнаваните съдържания. Боговете отиват на небето, небесната сфера се насища с богатите митични съдържания на колективния опит. Каквото долу, това и горе. Всичко, което е минало през психическите пластове на хомо сапиенс, през неговата реактивна, инстинктивна, емоционална и биологична система, цялото съдържание на човешкото състояние се проектира върху небесния свят, който заживява драматичния живот на архетипите, населяващи душата на човека.

Астрологията, смея да твърдя, е сложно явление – средоточие както на митичния, религиозен живот на човечеството, така и на стремежа на последното да обозре света, да го обхване, да го организира и обясни. Тя използва критичната мисъл, емпирическото наблюдение, научния подход, математическия и астрономическия инструментариум, които са средства на диференцираното съзнание, на азовото състояние. В същото време обаче всичко това се случва на фона на зодиакалните съзвездия, които бележат с качествата си времената, местата, хората; на планетите, които вещаят, носят поличби, въздействат благотворно или злотворно. От една страна имаме субекта, съзнанието, което познава, търси закономерности; от друга страна имаме целия негов несъзнаван материал, който виждаме отразен върху небесната твърд.

От зората на появата си човечеството изпраща своите надежди, мисли, копнежи, очаквания, емоции, молитви в пространството, създавайки в сферата около Земята различни образи, които ние наричаме Зодиак. Това е един процес на инвокация, на излъчване и на приемане на излъчвания, които излизат от нас и се връщат при нас. Разделението на зодиакалния пояс на дванайсет знака не произлиза от звездите над нас, а от човечеството. В известен смисъл астрологията почива на фантазии: не само защото зодиакът е въображаемият път на Слънцето през небето, но и заради силата на проекцията и въображението на човечеството, заключени в него. Зодиакът е символ на развитие и разгръщане на природните процеси и съдържа в себе си архетипа на целостността, на природния кръговрат, на всичко, което някога е съществувало и ще съществува във вселената, преминавайки през всички естествени фази на еволюция от зараждането на импулса в Овена до разпада в Риби. Зодиакалният кръг представлява колективното несъзнавано.

Колективното несъзнавано е първичната психическа реалност, резервоарът с базисните мотиви и първични форми, присъщи за човека, то е архетипът на живота. То не е инстинктивно, а символично. То е убежището на креативното въображение на Духа и на усещането на човека за ценност, което не може да бъде разклатено от разума. (К. Г. Юнг)

Целият живот се състои в основата си от едно единствено хомогенно вещество, от психическа енергия, която държи всичко съществуващо в цялост и от която се „пръкват” архетипите, в това число и архетипът на аза, на съзнанието, което е продукт на порива на универсалната психична енергия да се самопознае, като за тази цел тя трябва да се диференцира. Зодиакът представлява различните режими на организация на това първично вещество, съставляващо тъканта на живота.

Зодиакалните знаци са това, което Е, колективният енергиен, генетичен бульон, наслагван, откакто свят светува, съдържащ в себе си всички психични опитности на човечеството от еони насам.

(следва) 

Юпитер в Овен, 22.01.2011

by .Bala

На 22 януари 2011 Юпитер влезе в Овен и това ми се струва някак много “правилно”.  Вярно, че Юпитер е старият управител на Риби и се “чувства” добре там, но все ме гложди усещането, че е някак изгубен, потънал в сладката омая на рибешките копнежи. И докато във водния знак той има възможността интуитивно да улавя вибрацията на бъдещето, да мечтае, да желае невъзможното и великолепното, то в Овен с целия устрем на съществото си се втурва да търси, гони и постига всичко това. В Овен Юпитер е смелият откривател на нови територии. Тук той получава солидна доза енергийна инжекция, ясна визия и посока, за която отдавна се е взирал в мъглата от безбройни възможности, докато е бил в Риби.

Освен това родените през 1975 и началото на 1976 ще преживеят своето трето юпитерово завръщане, което аз лично очаквам със сладка тръпка в слънчевия сплит. Всички знаем, че Юпитер носи перспективи за развитие, широки хоризонти и необходимата доза авантюристичен дух, който ти помага да откликнеш на неговия порив за излизане от зоната на комфорт. Вярно е също обаче, че юпитеровият цикъл е “подчинен” на сатурновия и на тези на висшите планети. Или с други думи казано, не можеш да тръгваш на пътешествие, без да си си построил къщата със здравите основи, в противен случай последната винаги ще те дърпа назад. Първо трябва да си наясно с твоите реални възможности, да си се самоопределил на едно базисно ниво, да си си дал сметка за ограниченията си и работата, която трябва да свършиш, за да можеш да се възползваш ефективно и резултатно от шансовете на Юпитер, без да се превърнеш в балон от маниакално-инфантилни очаквания. От друга страна пък тежестта на сатурновото преживяване би могла да задуши юпитеровото, правейки ни слепи за подаръците на живота. Затова е толкова важно да сме работили и да не спираме да работим върху себе си, да познаваме ограниченията, дефицитите и потенциала си, който в крайна сметка е безграничен и вероятно непознаваем, но изходната ни точка винаги е един здрав и стабилен вътрешен център.

По време на юпитеровото завръщане при много хора и Сатурн ще прави опозиция към Юпитер. И сигурно вие, трийсет и пет-шест-годишните се чувствате от месеци насам притиснати, възпрепятствани; тясно ви е, искате да излезете, да потърсите нови възможности, да разширите бизнеса, контактите, връзките, дейностите си, да опитате различно поприще, но не знаете как – нещо вътре или вън ви блокира. Но вместо да мрънкаме и да се самосъжаляваме, най-добре е наистина да си направим равносметка какво сме постигнали дотук, да му отдадем заслуженото уважение и благодарност, защото само на него можем да стъпим, за да се изкачим по-нагоре. Сатурн очевидно иска от нас да претеглим картите си и да отсеем най-същественото, за да можем да направим една жизнеспособна стратегия за действие, която ще канализира юпитеровия порив към развитие.

За мен лично притеснителното при това Юпитерово завръщане е, че Олимпийският цар твърде бързо “профучава” през Овен и през юни вече няма да е там. Сякаш възможностите, които ще ни се предоставят, ще пробляснат за миг и ще угаснат. Затова трябва да сме двойно по-бдителни, зрели и смели, защото може да се окажат once in a lifetimе. Колебанието не е най-добрата позиция. Сатурн ще ни покаже кое е здраво и постижимо, докато Юпитер няма да ни чака да се мотаем твърде дълго. Това беше работата ни, докато той самият се “мотаеше” напред-назад в Риби. Сега просто чуваме зова на героя в нас.

И да не забравяме, че 2011 е година на Заека, а по силата на синхроничността или на странното чувство за хумор на съдбата в годината на Заека са родени и онези, които започват нов юпитеров цикъл. Така че, бих казала, очаква ни една вълнуваща година, в която ще си спомним забравените си мечти, ще се върнем към истинските си стремежи на сърцето, ще преоткрием смисъла на радостта и удоволствието, ще повярваме на живота и неговата добронамереност.  Just keep your eyes open!

Първо новолуние за 2011 – щрихи

Първото новолуние за новата 2011 година попада в 14-ия градус на Козирог, като в същото време се явява и частично слънчево затъмнение. Бидейко първо за годината и правейки контакт с възлите, то вероятно задава тона не само на идния месец, но и на следващата година. Новолунието е в съвпад с Марс и Плутон и има квадратура от Сатурн във Везни. Цялата конфигурация внушава усещане за силно нагнетена мъжка енергия, която не може да намери плавен изход и отдушник. Дневното съзнание, слънчевото его, героичният принцип, рациото на западния човек е ограничено, “затъмнено”, попада в сянка. Онези, които са на върха, окъпани в блясъка и омаята на собствената си личност, ще трябва да слязат на земята, да се върнат при другите, при поддръжниците, съмишлениците, работниците. Сега не е време за маниакален ентусиазъм, а за смирение, търпение и “обрани” действия – нищо излишно.

В началото на годината по-добре да се опитаме да видим голямата картина на житейската си ситуация (Меркурий в Стрелец) и да признаем честно и открито пред себе си как сме участвали и допринесли за нея, за да започнем годината на чисто, за да направим стратегията за следващите си решения и да набележим посоката, в която ще вървим. За някои от нас положението ще бъде толкова угнетяващо, че единственият изход ще бъде радикални мерки за промяна в житейския план. Новолунието за нашите географски ширини е с асцендент Риби, което внася допълнително объркване в преживяванията и склонност към предприемане на грешни ходове заради заблуди и наранено его. Затова изчакването и опипването на обстановката, дори и слепешката, е по-добрият избор.

Жокерът в случая гласи: “Заложи на любовта, съпричастността и емпатията, вникни в другия, смени гледната точка в полза на другия, потърси истината в себе си, в сърцето си (Венера в Скорпион на върха на 9 дом, асцендент Риби, Венера квадрат Нептун)”. Имаме напрежение между Ерос и Танатос, обозначени от две несвързани аспектни структури: Ерос – Венера, Нептун, Уран/Юпитер, и Танатос – Новолуние/Плутон/Марс/Сатурн/Меркурий. Човек е разкъсван между нагона да се свърже по нов, радикален, революционен за него самия начин, следвайки нагона да установява връзки и да гради реалност на принципа на любовта, и нагона да “развързва”, да (се) разпада, да преструктурира, да трансформира, да разделя и да владее, да унищожава. Егови структури. Предизвикателството се явява в осъзнаването, че всяко презареждане, пренареждане и прераждане е резултат от предхождаща смърт. Ерос и Танатос са двете лица на една и съща монета.

Затова и през първите месеци на 2011 вероятно ще станем свидетели на напрежение не само в обществен, но и в личностен план. Партньорства, асоциации и организации (акцент върху 10 и 11 дом, квадрат Сатурн във Везни в 7-ми) ще бъдат разклатени и някои няма да се запазят в досегашния си вид. Ръководни постове, глави на институции и на семейства ще кръстосват шпаги с онези, преди които носят отговорност.

Сабианският символ за 14 градуса Козирог гласи: “древен барелеф, гравиран в гранит”. Ключовата дума е “основа”. Този символ говори за безграничните възможности на всеки един миг – сега градим реалността си с мислите, чувствата, очакванията си. Сега “издълбаваме” контурите на следващата година. Постъпателно, внимателно, търпеливо, реалистично по козирожки.

 

Интервю с К.Г.Юнг за “Astrologie Moderne”…

…взето от главния редактор Андре Барбо на 26 май 1954 г.

В. Учителю, каква връзка виждате между астрологията и психологията?

Юнг: Наблюдават се много впечатляващи аналогии между астрологическата констелация и психологическите събития или между хороскопа и характеровите предразположености. Например, възможно е дори да се предвиди донякъде психическото въздействие на даден транзит. Човек може да очаква с голяма доза сигурност, че определена психологическа ситуация ще бъде съпътствана от аналогична астрологическа конфигурация. Астрологията се състои от конфигурации, символизиращи колективното несъзнавано, което е обектът на психологията. “Планетите” са боговете, символизиращи силите на несъзнаваното (от първи порядък и нагоре).

В. По какъв начин – физически, причинно-следствен или синхроничен, според вас се установяват тези взаимовръзки?

Ю. Струва ми се, че преди всичко става дума за паралелизъм на сходства, който аз наричам СИНХРОНИЧНОСТ, като акаузална връзка, изразяваща отношения, които не могат да се формулират на базата на причинност – например,  предварително знание, предчувствие, психокинеза (ПК) и така наречената телепатия. Толкова доколкото причинността е статистически факт, съществуват изключения от акаузален порядък, които гравитират около категорията синхронични (не “синхронни”) събития. Те са свурзани с “качеството на времето”.

В. Какво ви е мнението за позицията на някои астролози, които допускат съществуването на психологическо поле от самото раждане и на психоаналитиците, които обясняват етиологията на неврозите с твърде ранните преживявания?

Ю. Първите житейски опитности дължат специфичното си (патогенно) въздействие от една страна на влиянията, идващи от средата, а от друга на психическа предразположеност, тоест на наследственост, която намира израз в разпознаваеми същности или психически архетипи.

В. Сред принципите на астрологията откриваме и концепцията за качеството на времето във вселената. Вие признавате ли неговата роля в индивидуалната психика (проблемът за циклите и транзитите)?

Ю. Някога боравех с тази концепция, но я замених с идеята за синхроничността, която е аналогична на симпатията на съответствията или на предварително зададената хармония на Лайбниц. Времето се състои от нищо. То е просто modus cogitandi*, който изразява и формулира последователността на събитията, така, както пространството не е нищо повече от начин да се опише съществуването на дадено тяло. Когато във времето не се случва нищо, а в пространството не съществува тяло, тогава няма нито време, нито пространство. Времето винаги се квалифицира изключително чрез събития така, както пространството чрез разпространението на телата. Но това е тавтология, която не си заслужава да повтаряме, докато синхроничността изразява  паралелизма и аналогията при събития без причинно-следствена връзка. Обратно на това, хипотезата за “качеството на времето” се опитва да обясни паралелизма на събитията от гледна точка на причина и следствие. Но след като “качественото време” не е нищо повече от последователност от неща, и най-вече – “нищо” повече от пространство, тази хипотеза установява единствено тавтологията за последователността на нещата и събитията и за причината за последователността на нещата, и т.н… Синхроничността отрича каузалността в аналогията на земните събития (с изключение на отклонените слънчеви протони и техният възможен ефект върху земните събития) и особено в случаите на екстра-сензорно възприятие, като предварителното знание, понеже не можем да си представим как някой би наблюдавал ефекта от несъществуваща причина или от още незародила се причина. Това, което астрологията със сигурност може да установи, е аналогията на действащите сили, но определено не и последователност от причинно-следствен вид. Например, една и съща констелация веднъж обозначава катастрофа, а друг път при същите условия – застудяване.  Въпреки всичко, астрологията е комплексна. Трябва да отчитаме отклонението на слънчевите протони, причинени от съвпадите, опозициите и квадратурите от една страна и тригоните и секстилите от друга, както и въздействието им върху радиото вълните и всичко останало. Не съм достатъчно компетентен, за да знам доколко съществена е тази вероятност. Във всеки случай мястото на астрологията сред интуитивните методи е  специално и уникално, и имаме причина да се съмняваме както в каузалната теория, така и в изключителната валидност на хипотезата за синхроничността.

В. В хода на аналитичното лечение наблюдавали ли сте фази на съпротива или развръзка в съответствие с транзитите в картата на пациента?

Ю. Наблюдавал съм много случаи, където ясно дефинирана психологическа фаза или аналогично събитие са съпътствани от транзит (особено Сатурн и Уран).

В. Каква е основната ви критика към астролозите?

Ю. Ако мога да се изкажа в област, която познавам много повърхностно, бих споделил, че астрологът не винаги гледа на индикациите само като на възможности. Понякога интерпретацията е твърде буквална и твърде лична, а много малко символична, Зодиакът и планетите не са личностни характеристики, а по-скоро надлични и обективни факти. Освен това, интерпретацията на домовете трябва да включва няколко “нива на значение”.

В. Каква ориентация на астрологическо мислене препоръчвате?

Ю. Очевидно астрологията предлага много на психологията, но пък това, което последната може да предложи на своята по-голяма сестра, не е чак толкова видимо. Доколкото мога да преценя, за астрологията би било полезно, ако започне да отчита съществуването на психологията, особено тази на личността и на несъзнаваното. Почти съм убеден, че има положения в метода на символичната интерпретация на архетипите (боговете) и тяхното взаимодействие, които са общи и за двете изкуства. Психологията на несъзнаваното работи предимно с архетипния символизъм.

* познавателен образ, начин на възприятие

Мой превод от Edmond Wollmann, http://networkedblogs.com/7zUDO

Луната спи, 21.12.2010

Луната вече влезе в Рак, а аз продължавам да се чудя  какво ли е посланието на току-що отминалото лунно затъмнение барабар със зимно слънцестоене. Слънцето престава да се движи на юг и почти спира неподвижно в продължение на три дни, за да започне след това да се издига нагоре, предвещавайки по-голяма мощ и нарастващи дни.

Имаме интровертен слънчев бог – може би в депресия, с отслабена воля, приглушен блясък, оттеглил се в покоите си, за да събере сили за новото си раждане. Връзката с богинята е прекъсната – лунното лице е погълнато от мрака. Обстановката е “подвижна”, нагласите – хаотични по стрелешко-близнашки в най-инфантилната им изява. Всичко говори, че царството е в криза, изоставено, разхвърляно, стигнало дъното на невъзможността си да озапти излишните си движения и безплодната логорея, която все не може да се накани да премине в действие.

Масите (Луната) са объркани, обезверени и пренебрегнати. Опитват се да крещят, но никой не ги чува и вопълът им отеква единствено навътре. Няма комуникация, няма връзка, същински Вавилон. Емоциите са подтиснати, забутани в несъзнаваното, а съзнанието (Слънцето) няма енергия в момента да се занимава с тях. То се е вкопчило отчаяно, с последни сили за светогледа си (Стрелец) и философства напразно. Трупа се напрежение и недоволство, но смътно, като затишие пред буря, предзнаменуващо разпад (подвижни знаци), за да се разчистят руините и боклуците и да се отвори кардинален път (Козирог/Рак) за нов градеж и нови основи.

В картата на лунното затъмнение по нашите географски ширини асцендентът е Водолей. Напрежението се разпределя по фиксираните оси на 5/11 дом и 2/8 дом, като управителят на асцендента Уран се намира във втори дом. Дали това не загатва бунт и шокиращи разкрития около финансови и/или данъчни злоупотреби в близките месеци? Натовареният 11 дом с Плутон, Марс, ретрограден Меркурий и Северен възел, подсказва за властови борби, подмолни и сенчести ходове в организации, асоциации, групировки, които едва се удържат да не раздухат скандал в медийното пространство.

Неаспектираният Сатурн в 8 осми дом още веднъж подсказва за еднолично, арогантно поставяне на ръка върху чужди парични потоци; блокиране и неусвояване на средства.

Доминиращата аспектна структура се нарича Анимирана фигура. Това ще украси събитията с абсурдност, бързина и привкус на игра и неосъзнаване сериозността на ситуацията.

Ще следим събитията – да видим дали новозародилият ми се интерес към мунданната астрология ще се окаже траен…

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 28 other followers